Директорът на СУ “Нешо Бончев” в Панагюрище за постиженията на училището 180 години след създаването му и визията за бъдещето

Веска Барова е директор на СУ „Нешо Бончев”, гр. Панагюрище. Завършила е ПУ „Паисий Хилендарски“, по специалност е биолог и учител по биология и химия. Започва работа в тогава СПУ „Нешо Бончев“, а през 2001 год. става директор. През 2006 г. получава наградата „Директор на общ. Панагюрище“, а през 2015 г. – „Директор на годината“ на СБУ и ЕСКО. СУ “Нешо Бончев” е партньор на “Заедно в час” от 2014 г. През класните му стаи са минали трима учители от програмата на организацията.

Наскоро СУ „Нешо Бончев” отпразнува своята 180-годишнина. Ако трябва да посочите накратко три постижения на училището Ви, с които най-много се гордеете, кои биха били те?  

За своята 180-годишна история училището ни има постижения, които биха били гордост за всяко училище. Ще спомена постижения, които смятам за важни през последните десет години, защото имам право да се гордея с неща, за които съм отговорна и аз. Тези постижения са трайни промени, които правят училището ни по-добро и ни помагат да сме и да бъдем.

През последните десет години се промени работата с родителите.

Педагогическият екип вече гледа на родителите като на партньори и затова правим всичко възможно и те да се почувстват такива. Десет години са малко време, за да промениш нагласи, но си мисля, че сме на половината от пътя. Родителите ни участват в много от дейностите на училището. Например, в подготовката на класни и училищни инициативи. Точно това показахме и на нашия празник „СУ „Нешо Бончев“ – училище за малки и големи“ – в творческите работилници и в отборите участваха заедно родители, учители и ученици.

От три години родителите ни участват в организацията на Коледен и Великденски базари, средствата от които се използват за подпомагане на ученици в неравностойно положение и за талантливи ученици от училище. По паралелки периодично се организират инициативи – екскурзии, походи и вечери, като организацията е съвместна – учители и родители. Част от родителите ни участват пряко в процеса на преподаване – подготовката и представянето на някои мултидисциплинарни проекти, организират посещения на паралелки в местоработата си, като демонстрират необходимите професионални умения и дават възможност на учениците да се потопят в реална работна обстановка.

Родителите започват да взимат участие и в управлението чрез Обществения и Класните съвети. Казах, че сме на половината от пътя, защото не всички родители се ангажират, не всички се доверяват на учителите и ръководството и защото все още голяма част от тях не разбират своята отговорност в това партньорство. Мисля си обаче, че сме в онази част от пътя, където процесите вече са необратими.

Другото, което смятам за трайно постижение в последните години, е промяната в образователната среда.

През 2014 г. си поставихме амбициозната задача да създадем условия за ефективно използване на ИКТ в обучението. Освен необходимото оборудване, което с годините обновяваме непрекъснато, за нас беше по-голямо предизвикателство да бъдат обучени и мотивирани учителите, които да използват тези технологии и то така, че да бъдат маскимално ефективни в процеса на обучение и възпитание. Трудно е да промениш група от учители, чиято средна възраст тогава надхвърляше 40 г. Днес 90% от колегите използват ИКТ в работата си, а повече от 60% създват собствено електронно съдържание, ефективно работят в облачна среда, използвайки разнообразни Web – инструменти за образование.

Постижение е и промяната в подходите на обучение.

Почти 90% от колегите в последните години планират съвместно части от учебното съдържание и работят по общи образователни проекти. За промяната в образователната среда много ни помогна създаването на Природен център „Спирала на живота“ по една от програмите на фондация “Америка за България”.

Другата промяна, която донякъде допринесе за споменатите до тук постижения, беше отварянето ни към много неправителствени организации.

Освен традиционните връзки с БЧК, Ротари- и Лайънс клуб-Панагюрище и техните младежки организации, ние създадохме трайно партньорство със „Заедно в час“, НМД, фондация „Америка за България“ (ФАБ), Центъра за приобщаващо образование (ЦПО). Първите три са част от нашата общност и те имат своето изключително влияние върху гражданското възпитание на учениците ни. Със „Заедно в час“ започнахме да работим през 2013-14 учебна год. Те ни помогнаха да променим нагласите си към процеса на преподаване и да променим подходите си дейността по обучение на учениците.

Благодарение на НМД и проекта „Училището като център в общността“ идеите ни за промяна в работата с родителите и местната общност придобиха по-реални очертания и започнаха да се реализират. С помощта на ФАБ не само успяхме да получим едни от най-качествените обучения на учители и на директора, но се свързахме с една голяма общност от съмишленици, с които винаги можем да обменим идеи и от които да получим подкрепа. Чрез ЦПО започнахме работа по проект „Едно училище за всички” . Партньорите ни от Центъра направиха много разбираеми и приемливи идеите за приобщаващото образование за нас. Те очертаха някои насоки за работа, които преди това бяха твърде неясни за нас и не виждахме позитивите, които могат да ни носят.

Какво според Вас е помогнало най-много на екипа на училището, за да постигнете тези успехи?

Любовта към професията, отговорността за бъдещето на учениците и бъдещето, изобщо. Ако не звучеше клиширано, бих казала и обичта към децата. Смятам обаче, и това са го казали по-умни от мен хора, че от учителя и днес, и винаги се изискват две неща – да бъде интелигентен и да бъде морален. Все още в нашето училище мнозинството учители, които преподават, са влезли в университетите с отличен успех и са завършили подобаващо. Те са достатъчно отговорни хора, които си дават сметка, че не можеш да учиш успешно деца, ако и ти не се учиш и не развиваш уменията за учене през целия живот. Останалите причини за успеха са споменати в отговора на предишния въпрос.

А как искате да изглежда СУ „Нешо Бончев” след още десет години? 

Училище, в което всеки се чувства добре приет и сигурен. Училище, в което всеки чувства отговорността за образованието и възпитанието на учениците, че е негова, а не на друг. Училище, в което има сътрудничество на всички нива, учениците смятат, че е важен всеки ден и час от престоя им в училище, защото това е пътят за по-добрата им реализация в живота.

От какво има нужда, за да стане тази визия реалност?

Освен да продължаваме да работим, както сега, още много неща, които донякъде не зависят от нас.

1. От много млади, добре обучени и мотивирани учители.
2. От законодателство, което дава свобода на учителя, но и не позволява в училище да работят т.нар. случайни хора.
3. Разбира се, от финансиране, както за учителя, така и за всичко онова, което ще осигури модерно обучение на учениците.

Определено ние трябва непрекъснато да подобряваме методическата си подготовка. Трябва да залагаме повече на подходи, които поставят ученика в активна и изследователска позиция. Трябва да си взаимодействаме, споделяме и взаимно да се подкрепяме. Професионалните учебни общности – ПУО, трябва да станат ежегоден начин на работа за всички, не само част от учителите да имат нуждата и виждат смисъл в това обединение. Но вярвам, че нещо, което е насила създадено или по-рано внедрено няма да успее. Така че това, което казвам, че трябва да се случи, трябва да бъде осъзнато като необходимост от екипа учители. Затова отбелязах по-горе, че е много важна личността на учителя.