Някои от вас може би вече се питат: как без никакъв учителски опит попадаш сред хора, които от десетилетия преподават и те спокойно те приемат в учителската стая?

Ралица споделя, че има колеги, които я подкрепят, и такива, които все още са недоверчиви към методите ѝ на работа. Все пак обаче си помагат: „Взаимно прилагаме в часовете си добрите практики, които сме споделили. Общуването в колектива, обратната връзка, която си даваме, и градивната критика са продуктивни.”

Учителската професия наистина може да е страшна – идеята да укротиш стая, пълна с хора, да задържиш вниманието дори на най-палавите пакостници или на тийнейджърите, които само чакат да бие звънецът, звучи предизвикателно. Ралица обаче се изненадва от реалността: „Много бързо осъзнах, че не е нужно да влизам в ролята на човека, налагащ санкции.

Добрият лидер трябва да съумява да помага вместо да санкционира, да мотивира и насърчава, вместо да се кара, да поощрява и да се концентрира повече върху добрите примери и по-малко върху лошите неща, които неминуемо също се случват.” Всъщност тя става един екип с учениците си, разбира, че ако проявява разбиране и уважение, то и те ще отвърнат със същото.

Цялата статия можете да видите ТУК.