Славейко Старипавлов за стажа си в „Заедно в час“: Когато сме обединени от смислена кауза, можем да постигнем много
Славейко Старипавлов е един от студентските посланици на „Заедно в час“ в чужбина. Той помага на организацията ни в Тюбинген, Германия, а в интервюто можете да разберете повече за работата му и опита, който тя му е дала. Ако и ти учиш в чуждестранен университет и искаш да станеш посланик на „Заедно в час“, виж повече в тази обява.
Как научи за „Заедно в час“?
Първият ми контакт със „Заедно в час“ беше покрай организации като „Тук-Там“. Като студент в чужбина вярвам, че образованието е изключително важно, защото дава шанс за социална мобилност, развива критическото мислене и допринася за личностното развитие. Поради тази причина приех каузата на „Заедно в час“ присърце.
Как попадна на възможността да бъдеш посланик на „Заедно в час“?
За възможността да стана посланик на „Заедно в час“ научих случайно от пост във Фейсбук. В него организацията обявяваше, че търси студентски посланици в чужбина, които да информират българската общност за учителската програма на „Заедно в час“, която работи за дългосрочното развитие на образованието в България. Спонтанно реших да изпратя кандидатурата си, тъй като исках да допринеса дори малко за осъществяването на каузата на организацията.
Какво е да си студентски посланик на „Заедно в час“ в чужбина?
Студентското посланичество на „Заедно в час“ в чужбина е доброволческа програма, която предоставя неплатен, но изключително ценен стажантски опит. Като посланик, всеки има възможност да развие личностни, лидерски и професионални качества, за да може ефективно да информира българската общност в чужбина за каузата и развитието на организацията, както и предлаганите от нея възможности.
Какво прави един студентски посланик на „Заедно в час“ в чужбина?
Като посланици ние се включваме в различни дейности. Работим с научни материали, които целят да задълбочат разбирането ни относно проблемите на образованието най-вече в България, но и в световен мащаб. Най-важната функция на студентския посланик е организирането на събития, съвместно с екипа за привличане на участници на „Заедно в час“, които да информират максимален брой български студенти и професионалисти относно програмата за учители. Не на последно място, студентските посланици често се включват в дискусионни разговори, в които се обсъждат проблемите на образованието в България, идеи за бъдещи проекти или евентуални решения, както и последна информация относно работата на „Заедно в час“ и развитието на програмата за подготовка на учители.
Какво ти даде опитът като студентски посланик на „Заедно в час“?
Даде ми много както в професионален, така и в личен план. На първо място научих много за проблемите на образованието в България, различните образователни системи по света и множество методи за подобряване на процесите на преподаване и обучение. Покрай стажантската програма взех участие в различни проекти на организацията – от преводи и създаване на субтитри до събиране на информация и изготвяне на база данни. Също така, стажът ми беше признат от Университета в Тюбинген и ми помогна да завърша един от учебните си модули.
Имах възможността да участвам и в организацията и изпълнението на презентации за „Заедно в час“ и прожекции в Германия на филма на Крис Захариев „Да се изгубиш нарочно“. Покрай тях имах шанса да се запозная с много будни и вдъхновяващи сънародници. Искам специално да благодаря на нашите партньори, които направиха осъществяването на всички тези събития възможно – българското училище „Родна реч“ в Тюбинген, академично дружество „Алеко“ в Мюнхен, българското училище „Ние врабчетата“ в Щутгарт и академично дружество „Кирил и Методий“ в Карлсруе, които активно се интересуват от случващото се в България и подкрепят инициативата на „Заедно в час“.
Като цяло работата ми като студентски посланик ме зареди с голяма доза оптимизъм и надежда за по-добро бъдеще в България, защото срещнах изключително интелигентни, топли и сплотени българи, които ми показаха, че когато сме обединени от една дълбоко смислена кауза можем да постигнем изключително много.
Разкажи ни някой готин момент от работата ти при нас?
Може би най-готиният момент беше по време на прожекциите на филма на Крис Захариев „Да се изгубиш нарочно“. Благодарение на филма българските зрители в Германия се връщаха поне за кратко в родината си и емоциите, които изпитваха през тези почти два часа, бяха ярко изписани на лицата им. Прожекциите винаги предизвикваха смесица от носталгия, щастие, смях, тъга, гордост и др. Това помагаше на зрителите да разберат още по-добре важността на каузата на „Заедно в час“, защото програмата на организацията работи основно в малки населени места, като тези от филма, като цели да отвори повече възможности за развитие на младите хора.
Как искаш да изглежда българското образование през 2050 г.?
През 2050 г. искам да видя по-достъпно и качествено българско образование, което да работи за изграждането на по-толерантни, критично мислещи и активни български граждани, които да играят важна роля в развитието на България към по-добро. Също така, искам да видя по-високо ценени български учители и други работещи в сферата на образованието, които обичат това, което правят, и постоянно развиват професионалните си качества, за да предложат най-доброто на българските ученици. Дълбоко вярвам, че първата стъпка към по-самоосъзнато, развиващо се и равнопоставено общество е именно подобряването на образованието.
