Социалната справедливост започва от класната стая

Автор: Траяна Карамихалева

Какво означава да преподаваме с фокус върху социалната справедливост? Отговорът на този въпрос може да се окаже много по-семпъл и близък до живота на вашите ученици, отколкото бихте предположили. Образованието трябва да бъде право, а не привилегия, но въпреки това днес, когато често говорим за равенство и свобода, за голяма част от българските ученици тези две понятия си остават теоретични и хипотетични като част от забравен, ненаучен и неразбран урок.

Етикетите, които остават

Много деца се сблъскват с по-различно и често негативно отношение в училище въз основа на фактори, които не зависят от тях – къде са се родили, дали живеят в бедност, от кой етнос са, каква е сексуалната им ориентация и много други външни белези, които ги отличават с нещо от връстниците им. Поставянето на етикети като “агресивен”, “глупав”, “беден”, “крадлив”, “лъжлив” и т.н. е първата стъпка към дискриминация, тъй като тези етикети до голяма степен определят поведението на околните – съученици и учители. Ставайки жертви на дискриминация още от ранна възраст, децата често не успяват да развият своя пълен потенциал и са лишени от ценни възможности за развитие. Също така допускането на подобно отношение създава у техните връстници погрешната представа, че дискриминацията е нещо допустимо и нормално, а това прави изкореняването на проблема още по-трудно.

Една от най-често разглежданите малцинствени групи в сферата на образованието в България е тази на учениците от ромски произход. Това разбира се важи и за други сфери. Данни от проучване на Европейския съюз за малцинствата и дискриминацията през 2016 г. сочат че 41% от анкетираните роми са били жертви на дискриминация през последните 5 години в своето ежедневие на работното място, при посещение на здравно заведение или в училище например. Освен това въпреки законовата забрана за сегрегация в българските училища, 60% от децата в училищна възраст посещават сегрегирани училища по данни за 2016 г. (Агенция на ЕС за основните права/FRA, 2016)

Отскоро започва открито да се коментира и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация на учениците. Според доклад на Фондация “Single Step” за учебната 2017/2018 година, ⅔ от интервюираните ученици са съобщили за вербален тормоз заради сексуалната си ориентация в училище. Повече от половината са имали поне един такъв случай със свой учител или друг служител в училището, а ⅓ от анкетираните са били жертви и на физически тормоз

Различните са скрити

Пренебрегването на идеята за социална справедливост си личи и в самите учебни материали. В интервю за “Маргиналия”, д-р Веселин Стойчев отбелязва, че образите, представяни в учебниците, не дават реална представа на децата за различните малцинствени групи в обществото. Той дава пример за представянето на хората с увреждания: в българските учебници единственото подобно изображение е на жена в инвалидна количка, която е застанала на пътя и пречи на другите хора да минат. Тук-таме се среща и образът на дете с очила. Ако разгърнем обаче чуждестранен учебник, дори от нашите съседки Сърбия и Северна Македония, още на първа страница ще видим дете в инвалидна количка, което си играе със своите съученици.

Откъде да започнем?

За задвижването на значима обществена промяна са необходими целенасочени действия на държавно ниво, но това не означава, че българските учители не могат да предприемат малки, но сигурни стъпки към една по-справедлива учебна среда още днес. За да се радваме на бъдеще, в което има равенство, приемственост и справедливост, изграждането на тези ценности трябва да започне още в училище. Класната стая е като едно мини общество, състоящо се от ученици с различна религия, социална среда, етнос, и т.н. Начинът, по който възпитаваме учениците си да се отнасят и да работят един с друг, е начинът по който ще се държат и в обществото. Диалогът за приемането и разбирането на различията, както и даването на знания по темата, трябва да бъде една от основните задачи на учителя. Това със сигурност увеличава шанса да имаме повече членове на обществото, които са информирани, толерантни и които умеят да погледнат отвъд оковите на стереотипите. Ето няколко съвета за добро начало.

Покажете им, че могат да променят света

В своята книга “Теория на справедливостта”, Алън Роулс определя справедливостта като “начинът, по който социалните институции разпределят основни, първични ценности – права, свободи, самоуважение, сила, възможности, приход и богатства.” Училището е социална образователна институция, която предоставя ключови възможности на младите хора и ценни ресурси за личностно развитие. Айерс пък прави връзката между справедливостта и образованието, като определя преподаването с фокус върху социалната справедливост като начин на преподаване, който овластява учениците и им възлага задачата да идентифицират и преодолеят препятствията към достигането на своя пълен потенциал. За него основното послание на учителя, който преподава с фокус върху социалната справедливост, към учениците е: “Ти можеш да промениш света.” 

Разберете повече за учениците си

Макар и социалната справедливост да звучи като красива мисия, която всеки учител интуитивно би искал да заяви, че се старае да изпълнява, постигането ѝ никак не е лесна задача. Класната стая включва палитра от етноси, религии, семейна и социална среда и от учителя зависи да е запознат с живота на своите ученици, за да знае как най-добре да подходи към тях. Това означава да общува с учениците, техните семейства и общности, да опознае техния живот във и извън класната стая, да забелязва и адресира несправедливо отношение в училище. Равенството в класната стая не се свежда просто до еднакви изисквания и очаквания към всеки един ученик, а по-скоро изисква от учителя да обръща достатъчно внимание и да открива правилния метод на преподаване спрямо индивидуалните характеристики на детето.

Погледнете вътре в себе си

Учителят също играе ключова роля в изграждането на разбиранията на учениците по темата и е един от техните основни ролеви модели поради спецификата на професията си. Следователно друг ключов елемент от преподаването с фокус върху социалната справедливост е погледът навътре – учителят да осмисли своите собствени разбирания за различните социални групи, как е изградил тези представи и дали те съвпадат с реалността или са базирани по-скоро на предразсъдъци и непълна информация. 

Създайте култура на откритост вместо култура на учтивост

Промяната най-често започва извън зоната на комфорта. Учтивостта надделява в модерното общество, понеже се колебаем да не кажем нещо, което би накарало наш близък, приятел или колега, да се почувства неудобно. Но според авторите Бенсън и Фиърман, “обратното на култура на учтивост е общество, в което хората са склонни да бъдат честни едни с други, да говорят по трудни теми и да се изправят срещу предизвикателства заедно, дори когато не им е удобно.” Малцина биха се включили в честен разговор, в който открито да споделят своите предразсъдъци и разбирания за различните социални групи, с представители на тези групи. Но за да се постигне социална справедливост, е важно не само да погледнем вътре в себе си, но да окуражим и нашите колеги да направят същото. Следователно в училищата трябва да се работи за създаване на открита и толерантна общност, където всеки има право да задава трудни въпроси, да изказва мнението си, а то да бъде оценено и прието с уважение от колегите. Подобна открита комуникация трябва да има и между учителите и учениците.

Не препятствие, а богатство 

Не на последно място, извлечете позитивното от този опит! Учителят не трябва да приема разнообразието от ученици в класната стая като препятствие за гладкото протичане на учебния процес, а напротив – всеки ученик има своя ценен принос в класната стая и заслужава да му бъде обърнато внимание. Отговаряйте на техните въпроси и изслушвайте тяхната гледна точка. Със съвместна работа и желание можете да създадете среда на толерантност, свобода и приемственост, в която всеки ученик се чувства ценен и способен да нарисува своето бъдеще с палитра от толкова цветове, колкото си пожелае. 

Тези съвети може и да ви се струват излишни, но именно масовото им пренебрегване допринася за задълбочаването на социалната несправедливост в съвременното ни общество. Всеки учител играе важна роля в израстването на гражданите на бъдещето. За да създадем общество, в което всеки има шанс да развие своя потенциал и да получи отношението, което е заслужил със своя труд и постъпки, нека бъдем част от промяната.


Източници:

Unconscious Bias in Schools. A Developmental Approach to Exploring Race and Racism (Tracey A. Benson, Sarah E. Fiarman, Harvard Education Press, 2019) 

Невидимият тормоз срещу гей учениците

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0742051X12000248

https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/00131720008984738?journalCode=utef20

https://hesed.bg/2016/wp-content/uploads/2019/11/Guidelines-BG-FINAL.pdf

http://projectpal.eu/wp-content/uploads/2019/04/C1%20Strategy%20document/Bulgarian/Ambassadors%20Bulgarian.pdf

https://www.edweek.org/ew/articles/2019/01/23/what-is-social-justice-education-anyway.html

"Заедно в час" подготвя способни хора да бъдат мотивиращи учители, за да може всяко дете в България да има достъп до качествено образование.