Станимира Христова: Когато работиш с деца се променяш всеки ден [видео]
Участничката от първия випуск на “Заедно в час” за уроците, специалните деца и “Местенцето”, където сбъдва своите мечти
Станимира
е тиха и спокойна. Усмихва се топло и още в първия момент, в който я срещнеш, знаеш, че можеш да й се довериш. Тя е възпитаник на “Заедно в час” от първия випуск на програмата от 2011 г. Специален педагог по образование, отдаден и уверен професионалист, тя се посвещава на работата с деца със специални потребности. След две години в 37 СУ “Райна Княгиня” в София като участник в програмата на “Заедно в час” тя създава “Местенцето”. Центърът помага на децата да се научат да се справят с ежедневни задачи, но и да успеят да се реализират като пълноценни и самостоятелни личности, да се чувстват успешни, социализирани и щастливи.
Срещаме ви със Станимира като част от рубриката “Първият випуск”, в която ви запознаваме с възпитаници на програмата. Станимира ни разказа повече за ролята на “Заедно в час” в нейното професионално развитие, за мотивацията да продължава да работи в образованието и за научените уроци в името на успеха на всяко дете.
В УЧИЛИЩЕ И НАУЧЕНИТЕ УРОЦИ
“Първият учебен ден като учител никога няма да ми се изтрие от съзнанието. Толкова е странно, че дори си спомням с какво бях облечена тогава”, споделя Мира и разказва една от многото случки, които смята за показателни за работата си в училище като специален педагог.
“Имах един ученик в първи клас. И за него, и за мен това бяха първите дни в това училище. Всички казваха, че е изключително труден – че това дете няма как да бъде научено. В края на 4-ти клас обаче той показа най-добрия резултат на външните оценявания по български език и математика. Сега това момче е в седми клас в Германия и не само, че не е необучаем, ами говори свободно три езика.”
Станимира споделя, че двете години в училище й показват, че наистина всяко дете напредва и може да се развива с собствен темп, ако има някой, който да повярва в него.
“Когато работиш с деца се променяш всеки ден. Всеки ден учиш нещо ново и тъкмо когато си решил, че си намерил правилния отговор на въпроса, децата се сещат да ти зададат следващия. Тези две години са време на постоянно израстване. Благодарение на децата и не само.”
По време на двете години в програмата на “Заедно в час” Станимира среща и много отдадени учители, които й връщат вярата, “че нещата могат да се случват и на място в училище”.
“Научих много уроци: от това да си поставяш ясни и конкретни цели, които да следваш не просто защото някой ги изисква, а защото виждаш смисъла от тях, до най-елементарните неща като това наистина да работиш с Еxcel и да можеш да си систематизираш документацията”, спомня си Мира. Тя е осъзнала, че “ако вярваш в нещо и виждаш смисъл в него, то и другите ще повярват”. Затова и не трябва да се отказваш.
“ЗАЕДНО В ЧАС” И НУЖДАТА ОТ ОБЩНОСТ
“За мен тези две години със “Заедно в час” бяха едно изключително вълнуващо преживяване, много смислено време, което ми остави силен отпечатък”, казва Мира.
Тя се връща от САЩ с ясната идея да завърши специална педагогика и да кандидатства за програмата на “Заедно в час” още преди да се дипломира. Вярва, че е “голяма късметлийка”, че е част от първия випуск и е щастлива от срещите си с ценни и подкрепящи хора. Хора, които са силата на общността.
“Това, че винаги мога да се обадя на някого и да получа подкрепа. Това, че винаги има хора, които вярват в същите неща като мен, ми дава едно много голямо спокойствие. И не, не приключва. За тази общност, която ти дава много, ти също си готов да дадеш”, споделя Мира.
За нея друго ценно нещо в програмата е това, че ти показва как да бъдеш толерантен към собствените си неуспехи и как да се учиш от грешките, които неизменно допускаш в работата.
ЗА “МЕСТЕНЦЕТО”, КЪДЕТО МЕЧТИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ЦЕЛИ
Още в края на първата година от програмата Мира вече знае какво иска да прави по-нататък. Срещата й с логопеда Красимира я води още една крачка напред и така се ражда “Местенцето”.
“В началото трябваше да напиша на един лист най-смелата си визия за това какво искам да бъде “Местенцето”, спомня си Мира. Помагат й обученията от втората година в програмата на “Заедно в час”, в които първо си представяш накъде искаш да поемеш, а след това планираш стъпка по стъпка как да стигнеш до там.
“Местенцето” работи с деца, които имат различна нужда от подкрепа, заедно с логопед и психолог. Освен индивидуалната работа с децата, имат и малки групи до десет деца. Правят още арт работилници, отворени за всички. Наскоро започват и кампания, в която децата се запознават с различни професии. Опитват се да канят хора отвън, защото много често, децата, с които “Местенцето” работи, имат по-ограничен достъп до хора, които могат да им бъдат ролеви модели в живота.
Мира описва “Местенцето” като една много голяма част от живота си и мечта, която все още продължава да сбъдва и има накъде да расте. Но споделя и, че голямата й мечта е всъщност да няма нужда от подобни центрове, а всички деца да се чувстват добре в училище и да получават нужната подкрепа там.
“Защото колкото и добре и защитено да се чувства тук едно дете, е много трудно да пренесе уменията и тези усещания навън”, казва Мира и допълва: “Много често при нас децата показват едно, а когато са в училище под силен стрес – друго.” И засяга една от причините – че много голяма част от хората не са виждали такива деца и възрастни, защото все са били скривани от обществото. “За мен е много важно всеки от нас първо да се обърне към себе си и собствените си стереотипи и нагласи, за да си ги признае пред себе си и чак след това може да се случи нещо”, убедена е Мира.
Последвайте примера на Станимира и кандидатствайте за програмата
на „Заедно в час“ още сега. Научете повече тук.
Още истории на учители и възпитаници на програмата прочетете тук.
Повече за Станимира и “Местенцето” може да научите на техния сайт тук.
Благодарение на нашите партньори от Супернови филмс, може да видите част от разговора и във видеото “Промяната продължава: Хората са ключът”:
