Становище: Националните програми на МОН за 2023 не адресират нуждите на системата, нямат ясна визия и измерители за постигнати резултати

„Заедно в час“ изпрати официално становище до министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов във връзка с новите национални програми на министерството, в което са описани множество притеснения и неясноти във връзка с разходването на сериозен финансов ресурс от страна на държавата

В пълния текст може да откриете подробна информация за проблемите, които екипът ни откри при голяма част от предложените програми. По-долу публикуваме и съкратен обобщен вариант на тезите в становището:

Какво са националните програми:

Националните програми за развитие на образованието се изпълняват със средства от държавния бюджет съгласно чл. 280, ал. 3, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Чрез разходите, които са включени за изпълнението им, се реализират национални мерки и дейности, чиито цели не могат да бъдат постигнати в желаната степен, ако се финансират в рамките на средствата по стандарти за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците; подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие; развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие.

Национални програми 2023 – 21 на брой. 

Общ бюджет за всички тях – 230 018 300 лв.

Основни позиции от становището: 

• Не става ясно каква е единната основа и визия, на която стъпват предложените национални програми.

• От описанията на националните програми не става ясно още как ще се разбере дали тези програми са постигнали заложените си цели, нито как и дали дейностите по програмите ще подобрят слабите места в българското образование (доказани с редица изследвания – като това, че България е на едно от последните места в Европа по функционална грамотност на учениците; че страната има най-висок процент на напускащи преждевременно образователната система; че средните резултати от националното външно оценяване по математика в 7 клас не могат да достигнат дори 40 точки от 100 възможни и др.) 

• Няма информация, подкрепена от данни, защо именно тези мерки и дейности, заложени в националните програми, с точно тези бюджети, са избрани като приоритетни за изпълнение и финансиране. 

• Мотивите за приемането на програмите посочват, че проектите:

“са разработени в съответствие с приоритетните области и заложените цели в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030)”.

Има обаче съществено разминаване между голяма част от планираните мерки и дейности в националните програми и тези в Плана за действие до 2024 година към Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030). Разминавания има и с приоритетите, посочени в Актуализирания проектобюджет за 2023 г. и бюджетна прогноза за периода 2024 – 2025 г. в програмен формат на Министерството на образованието и науката от 11 май 2023 г. 

• Оценка на въздействието – цели vs. очаквани резултати и показатели за изпълнение – несъответствие между заложените цели и показателите за изпълнение. 

В нито една от предложените 21 национални програми включените показатели за изпълнение биха показали дали съответната национална програма е постигнала очакваните резултати и заложените цели, тъй като резултатите и целите в повечето случаи касаят качествени промени, а показателите отчитат единствено брой участвали ученици/учители/училища, брой разработени обучителни ресурси и др. 

• Мониторинг и оценка на националните програми –  въпреки че е заложено като дейност с предвидено финансиране, остава неясно какво и как точно ще се мониторира, което от своя страна поражда въпроса дали този мониторинг ще бъде ефективен, дали предвидените за мониторинг средства са адекватно планирани и дали ще бъдат изразходвани по най-полезния начин. 

Допълнително затруднение представлява и ,,дупка” в отчетността по отношение на националните програми. Ежегодно МОН публикува отчет за тяхното изпълнение, но финалните отчети за всички програми, които се реализират в рамките на учебна, а не на календарна година, остават непубликувани, ако въобще ги има. Такава е например НП “Иновации в действие”, която за 2022 г. се реализира не до края на 2022 г. а до края на учебната 2022/2023 г. Съответно в публикувания от МОН отчет по обективни причини липсва информация за постигнатите резултати и изпълнението на заложените параметри.

• Националните програми включват дейности, които представляват законови задължения на Министерство на образованието и науката и за които не е редно да се мисли на парче, година за година, и да зависят от ежегодното одобряване на националните програми за развитие на образованието. 

Ето и два примера:

1. НП “Система за стандартизирано външно оценяване”, която финансира националните външни оценявания в 4, 7 и 10 клас и държавните зрелостни изпити в 12 клас. Задължителното провеждане на НВО и ДЗИ е ясно регламентирано в ЗПУО и е редно Министерството да планира тяхното осигуряване и провеждане дългосрочно, а не в рамките на национална програма. Този проблем ясно изпъква тази година, когато първият държавен зрелостен изпит вече мина, а националните програми още не са одобрени. 
   
2. НП “Оптимизиране на вътрешната структура на персонала”, чийто бюджет представлява половината от общия бюджет на националните програми – финансира разходи, които са законово задължение на работодателите в съответствие с изискванията на Кодекса на труда – с тази национална програма се финансират единствено обезщетенията на педагогическия и непедагогическия персонал при прекратяване на трудовите правоотношения по различни членове, заложени в Кодекса на труда. 

• Липсва единна структура на описване и представяне на националните програми. Някои програми имат разписани “общи цели” и “специфични цели”, други – само “цели”, при някои има отделно разписани “очаквани резултати” и “показатели за изпълнение”, а при други тези два елемента са разписани заедно и е трудно да се разграничи кое е очакван резултат, кое – показател за изпълнение. Също така по начина на разписване на националните програми не може да се разбере кой показател за изпълнението на коя цел се отнася. Някои програми имат секция “мониторинг”, други не. При някои програми бюджетът е разбит по модули и дори по дейности, при други, въпреки че има няколко модула, липсва такава разбивка. 

• Късното приемане на националните програми. Много то тях са с хоризонт до края на календарната 2023 година  и приемането им в средата на годината поставя под сериозен въпрос ефективното им изпълнение и затруднява провеждането на планираните от МОН образователни политики. 

Предложения: 

• ежегодното одобрение на националните програми да се случва през първото тримесечие на календарната година
• друга възможност е всички национални програми да се изпълняват не в рамките на календарната, а в рамките на учебната година, започваща в годината на приемане на националната програма
• дългосрочно планиране – програми с 3- или 5-годишен хоризонт, което би показало ясна посока на развитие и би направила допълнителните възможности за финансиране за подобряване на качеството на българското образование ясно предвидими за образователните институции, но и за цялото българско общество.  

• Потенциална административна тежест – предвидени са средства за “Актуализиране, поддръжка на електронна система и администриране в електронна среда” или подобна дейност. Ако има отделни електронни платформи за всяка национална програма, това не е целесъобразно от гледна точка на ресурсите, би представлявало допълнителна административна тежест за училищата при кандидатстване и участие в националните програми.

Пари за традициите на армията има, за това децата да са в училище – не