Тотка Данова: Промяната трябва да тръгне от нас

Миглена Желязкова, училища партньори

Директорката на основното училище в Брестница за това какво прави един учител и един директор успешни, за предизвикателствата и техните решения

Тотка Данова е директор на основно училище “Христо Ботев”, с. Брестница, обл. Ловеч, в което е получила и своето основно образование. Работи в системата на образованието от 31 години. Директор на училището е от 16 години, а преди това е била начален учител в него. ОУ “Христо Ботев” е партньор на “Заедно в час” от 2013 г., като в него са преподавали и преподават четирима учители от програмата на организацията.

 

  1. Какъв за Вас е успешният учител?

Този, който ще успее да открие доброто и важното у всяко едно дете и да го насочи в правилна посока на развитие. Този, който ще научи децата да си поставят цели и да имат мечти, и ще им покаже пътя, по който да стигнат до знанието, което им е необходимо да се справят в живота.

За успешния учител няма възраст. Може да е съвсем млад, а може и да е с натрупан опит. Най-важно за мен е децата да знаят какво искат, да си поставят цели, да могат да ги постигат. А ние да им покажем пътя и да ги подкрепяме в това, което правят.

  1. А успешният директор?

Директорът е този, който трябва да предостави възможност за изява на учителите, да им даде спокойствие да се чувстват добре на работното си място, за да дадат всичко от себе си. Да имат ясна представа и визия за развитие на училището за следващите години. Да откриват къде са проблемите и да търсят пътища за решаването им.

  1. Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?

При нас предизвикателствата са всеки ден. Нашето училище е малко, селско училище с деца от рискови групи. За нас най-важно е да успеем в това децата да бъдат на училище и след това да ги научим практически да се справят в живота след това. Опитваме се да преодоляваме негативните влияния на заобикалящата ги среда. Предизвикателствата са големи когато родителите са поставени в ситуации, в които физическото им оцеляване е приоритет. Работата с родителите е също нещо, по което работим и се надяваме да имаме успех.

  1. Можете ли да споделете конкретни практики от Вашия опит, които са допринесли за това всеки ученик да получи качествено образование?

От 2018 г. работим по проекта “Грамотко”, по който най-уязвимата група деца учат допълнително всяка събота със своите учители. Миналата година финансирането за него беше от Тръста за социална алтернатива, а тази е изцяло от училището. Проектът има устойчивост – има деца, които всяка събота идват, както и такива, които вече имат напредък. Допълнителните съботни занимания им помагат да бъдат по-уверени, да се справят по-добре с уроците през седмицата. Тази година работим с учениците на различни нива, за да има надграждане от миналата. Идват и деца, които се справят по-добре и помагат на съучениците си. Развили сме у учениците това да помагат на свои връстници, което според мен е една незаменима добавена стойност.

Учителите в “Грамотко” работят почти индивидуално с децата, на малки групи. Не са в обикновена класна стая, а в читалнята, където обстановката е по-различна. Децата се чувстват изключително значими в този ден. Много по-концентрирани са и се справят добре с поставените задачи. Не ги притеснява това, че са на училище в събота.

Правим и училище за родители, както и други инициативи за тях. Смятаме, че повече родители трябва да взимат участие в учебния процес. Не просто да ги викаме да се оплачем от учениците, а да дойдат да видят какво могат децата и че се справят добре.

Години наред в обществото се налага мнението, че малките селски училища не могат да осигуряват качествено образование за децата. Това мен лични като директор ме амбицира. В нашето училище използваме нови методи на преподаване, опитваме се да направим средата по-привлекателна, да оборудваме с техника, да имаме достъп до електронни ресурси.  

  1. Защо решихте да станете партньор на “Заедно в час”?

Партньорството ни е от 2013 г. Вярвах, че има нужда от промяна. Когато виждаш, че не се постигат целите, които би следвало, нещо трябва да се промени. А промяната трябва да тръгне от нас. Надяваме се, че вървим в правилната посока.