Траян Траянов: Отговорността да осигурим равен достъп до качествено образование на всяко дете е на всички нас

Всички тук без съмнение знаете защо сме се събрали днес, защо се събираме ежегодно от 2012 година насам. Събираме се, защото имаме цял куп несвършена работа.

Каква е нашата работа и задача? Да впрегнем най-доброто си мислене и да координираме усилията си така, че да направим възможно всяко дете в България да има равен достъп до качествено образование.

Всяко. Дете. В България.

Без значение къде е родено. Без значение от етноса му. Без значение какви са възможностите на родителите му, дали самите те са имали шанса да се образоват. Без значение дали говори на български вкъщи или не. Без значение дали някой би определил образователните му потребности като „специални“ или „нормални“ от висотата на привилегированата си позиция да слага етикети.

Отговорността да осигурим равен достъп до качествено образование на всяко дете е на всички нас. Защото сме имали привилегията да получим добро образование. Защото сме имали достъп до възможности. Защото сме имали късмета – късмет, а не наша лична заслуга – че някой ни е показал защо образованието трябва да бъде ценено и ни е подкрепил, за да се образоваме.

Убеден съм, че всички тук споделят тази отговорност. И че всички ще се съгласят, че работата далеч не е свършена. Все още не сме там, където искаме да бъдем. Много далеч сме от целта си.

Няма да повтарям числата, които са добре описани в Мониторинговия доклад на Образование България 2030, които са видни в резултатите от редица международни изследвания, в констатаците и докладите на български и международни организации. Които са очевидни за много от нас при ежедневната ни теренна работа – в класни стаи, в училища, в различни общности.

Далеч сме от целта си – равен достъп до качествено образование – но е обнадеждаващо, че вече не само говорим за проблема, но и търсим решения, пробваме да променим курса си като общество и държава.

Все повече училища поемат инициатива да променят подхода си към учениците, към родителите и към общността. Все повече учители търсят достъп до нови и по-ефективни възможности за професионално развитие. Все повече неправителствени организации търсят да внедрят или тестват алтернативни и новаторски подходи. Все повече фирми и работодателски организации подкрепят и тестват нови програми. Имаме нов закон, нови стандарти и ново мислене за това как да насърчим алтернативните подходи, как да обвържем публичната инвестиция с качеството на преподаването и с реалните нужди на учениците и техните семейства.

Далеч сме от целта си – равен достъп до качествено образование – но е обнадеждаващо, че говорим все повече помежду си и действаме все повече заедно  – министерство, училища, университети, неправителствен сектор, международни организации, бизнес, социални партньори.

Далеч сме от целта си, но не спираме да се учим от опита и да споделяме наученото. През последната година например две иновативни образователни програми, „Училище на бъдещето“ на Фондация „Америка за България“ и „Готови за училище“ на Тръста за социална алтернатива,  излязоха с доклади на външни изследователски организации за тяхното въздействие и дадоха ценен пример как трябва да се оценяват резултатите от интервенциите в образованието.

Ние във фондация „Заедно в час“ успяхме пък да обобщим научените уроци от работата ни по привличане, обучение и подкрепа на нови и млади учители и да ги споделим с образователната общност под формата на бяла книга. Мога да посоча още много примери за постоянно учене и споделяне на добрите практики.

Далеч сме от целта си, но сме отворени да учим от най-добрите. Програмите, които дават възможност на учители и директори да посещават професионални обмени в държави с по-развити образователни системи, се радват на небивал интерес. Събитията, които ни дават възможност да се запознаем с опита на успешни училища, програми, политики, се множат и привличат все повече хора и далеч не само „обичайните заподозрени“ от тесния все още кръг на деятелите и експертите в образованието.

Един директор на училище в САЩ, бивш учител по нашата партньорска програмата Teach For America, казва в една запомняща се своя реч: онова, което учителят и всеки загрижен възрастен, е длъжен да даде на едно дете, са истината и надеждата.

Истината може да е горчива – нашата образователна система не е построена, за да ти помогне ако не си имал шанса да се родиш в правилното семейство и в правилното населено място. Много хора не вярват в твоя успех. Стартът, който имаш, е неравен и училището не прави достатъчно, за да наваксаш.

Надеждата обаче е в това, че няма винаги да е така. Няма природен закон, от който да следва, че детето не може да надскочи ограниченията на средата си. Това е просто мит. Или по-скоро удобна идеология. Надеждата е и в това, че все повече хора отхвърлят тази идеология и се залавят да опровергаят скептиците и циниците, водени от вярата в потенциала на всяко дете и от живия пример на доказалите се учители, училища и образователни системи, които вдигат летвата за всички и дават шанс на все повече деца в неравностойно положение.

Радвам се да видя толкова много от тези хора тук днес – удоволствие е да бъдеш сред съмишленици. Пожелавам на всички приятно съвместно учене през целия ден днес и се надявам да си тръгнете замислени и с още повече хъс!

Допълнителна информация за „Конференция Образование 2017“ може да научите тук и тук, а тук можете да гледате запис на откриващите речи за форума, дискусионните панели и презентациите на лекторите.