Запознайте се с випуск 2021-2023: Кристиян, Стоян и Деница

Вече търсим училища на новите учители

Тази година интересът към програма “Нов път в преподаването” надмина всички наши очаквания и прогнози и над 3000 души кандидатстваха да бъдат част от новите мотивирани учители на ученици в цялата страна. Вече ви срещнахме с Анна, Таня и Велислав от новия випуск. 

Одобрените участници са над 100, а в момента усилено търсим техните училища.

Ако сте директор, сега е моментът да заявите свободните позиции за учители през следващата година в своето училище. 

Стоян Михайлов: Образованието трябва да създава емоции, изживявания и приятели

Стоян Михайлов
Стоян Михайлов

Стоян Михайлов е от разградското село Осенец. Завършил е “История” и „Културно-историческо наследство“ във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Има опит в туризма, с фотография и работата с деца като аниматор. Споделя, че обожава морето, обича да пътувам и да опознава нови места и хора. Освен това пише стихове и разкази и е страстен фен на футбола и викторините. 

Защо избра да кандидатстваш за програма “Нов път в преподаването” на „Заедно в час”?

Всъщност познавам програмата и я следя от 2012 г., когато завърших бакалавърската си степен, но дълго време нямах кураж да подам документи и не бях готов за такъв етап от живота си. След няколко години работа с деца и родители от цял свят разбрах, че мисията да бъдеш учител е нещо, което припознавам като своя кауза. Затова и реших, че искам да се развия и да надградя придобитите си умения за работа с деца. Така пред 2018 г. кандидатствах след едно достойно за холивудски трилър среднощно пътуване. Бях пред офиса на „Заедно в час“ за финалната част от кандидатстването ми (бел.ред. Третия етап на подбор е център за оценяване в офиса на организацията), но и заради пътуването ми не успях да се справя добре и не ме приеха. Това ме амбицира и година по-късно успях да стана част от „Заедно в час“. Трябваше да съм част от випуск 2020, но заради сърдечна операция се наложи отново да отложа с една година своето участие. Днес искам да предавам на учениците и това умение – да не се отказваш и да се бориш докрай, независимо от всичко. Успехът всъщност е постижим.

Какво очакваш от следващите две години като учител?

На първо място едно огромно предизвикателство, изпълнено с отговорности, трудности, но и много страхотни моменти. Знам и съм видял с очите си колко щастливи и горди може да са децата, когато научат нещо ново или се справят с дадена интересна задача. Искам през тези две години да приложа някои от практиките на успешните и добри учители, които съм запомнил и видял от най-страхотните преподаватели, които съм имал честта да срещна в живота си и са мои примери за поведение и професионализъм, а също така да добавя и мой личен почерк.

От какво образование имат нужда учениците, за да бъдат успешни и щастливи?

Мотивиращо и подкрепящо! Децата трябва да знаят, че всичко зависи от тях и техния избор на гледна точка. Всеки може да успее, стига да разбере и осъзнае, че всяка трудност всъщност е възможност да направиш нещата по различен начин и да придобиеш допълнителни знания и умения. Учителите от своя страна трябва да подкрепят учениците си в процеса на придобиване на нови знания, а също така да не спират да развиват потенциала на своите ученици. Образованието трябва да създава емоции, изживявания и приятели. Всички заедно, ученици, родители и учители да се борят за една и съща кауза – успеха на всяко дете

Деница Василева: Необходимо е всекидневно учениците да усещат подкрепа и опора, за да се чувстват ценени и щастливи

Деница Василева
Деница Василева

Деница Василева е родена в Бургас, но живее в Шумен. За кратко е учител в Ахтопол и там за първи път усеща емоцията на класната стая. През това време е част и от екипа на НЧ “Христо Ботев-1925” в морския град. В тази роля тя отговаря за организирането на различни празници, концерти и други събития за местната общност. В читалището дори създават групи за модерен балет, през които Деница споделя, че създават пространство, в което децата могат да се изявяват, да се разтоварват и да се почувстват част от едно малко общество. Следват 4 години, работа в сферата на финансирането, но именно те насочват Деница към извода, че истинското й призвание е в училище. Затова и решава да тръгне отново по пътя на преподаването. 

Защо избра да кандидатстваш за програмата “Нов път в преподаването” на „Заедно в час”?

Следя с голям интерес програмата още от 2016 година. Избрах да кандидатствам, защото вярвам, че всички деца са равни. Вярвам, че всяко дете има право на достъп до образователната система. Смятам, че ние като учители и част от обществото, сме водещата сила в промяната на стереотипите в обществото. Нашата роля е да насърчаваме децата да мечтаят и да вярват, че те могат.

Какво очакваш от следващите две години като учител?

Очаквам изключително много нови емоции, очаквам нови запознанства, нови предизвикателства. Знам, че през следващите две години ще се сблъскам и с проблеми в образователната система, за които дори не съм и предполагала. Сигурна съм, че позитивите ще бъдат много повече от негативите. През следващите две години очаквам усмивката ми да не слиза от лицето. Усмивка, която ще е породена от грейналите за знание детски очи.

От какво образование имат нужда учениците, за да бъдат успешни и щастливи?

За да бъдат успешни и щастливи учениците, рамката на образованието, трябва да бъде малко разчупена. Смятам, че трябва да бъдем малко по-отворени към нови начини на преподаване. Също е необходимо всекидневно учениците да усещат подкрепа и опора, за да се чувстват ценени и щастливи. 

Кристиян Ковачев: Зад проблемите на образователната система всъщност се крият проблемите на обществото ни

Кристиян Ковачев
Кристиян Ковачев

Кристиян Ковачев е на 27 години от гр. Симитли. Бакалавърската си степен по история завършва в Югозападния университет „Неофит Рилски”. Следва магистратура по „Българско средновековие: държава, общество, култура”, а след това и докторантура, отново в ЮЗУ. 

Защо избра да кандидатстваш за програмата “Нов път в преподаването” на „Заедно в час”?

Още от 2016 г. обмислях да кандидатствам за програмата на „Заедно в час”, но заради различни фактори се наложи да отложа своето решение за известно време. През този период имах директни наблюдения за образователната система (основно във висшето, но и в средното образование). Зададох си въпроса – как мога да бъда полезен за решаването на тези проблеми: чрез писане на статии, които са като напразно оттекващ глас в пустинята, който никой не чува, и които – за съжаление – широката общественост не чете в забързаното си всекидневие; да бъда като Ботевия „патриот”, който само на маса в механата предлага смелите решения, но няма смелостта да предприеме каквото и да е на дело; или да се включа в предизвикателството „Заедно в час” с надеждата, че ще мога да дам своя принос – макар и минимален – за решаването на проблема. 

Особено днес е много актуална реториката за недъзите на образователната система, които пандемията разкри. Констатирането на проблема обаче не го решава. Ако направим по-задълбочена дисекция, ще видим, че зад проблемите на образователната система всъщност се крият проблемите на обществото ни – отношението към заобикалящата ни среда, отношението към другите, съществуващите предразсъдъци и стереотипи, възпроизвеждащи се от поколение в поколение. За решаването на тези проблеми важна роля имат и учителите, които могат да предложат на учениците, на родителите и на обществеността един нов модел, нов подход към Промяна. 

Какво очакваш от следващите две години като учител?

Качвайки се на борда на кораба „Заедно в час” у мен категорично има някакъв (много наподобяващ на средновековния) страх от неизвестното, от съвременните предизвикателства в училище, за които медиите непрестанно ни информират. От друга страна, минавайки през етапите на Предварителния институт (бел. ред. Предварителното обучение на учителите), вече имах възможността да се запозная с част от колеги от предходните випуски на програмата, да видя техния подход, тази страст, която не само се опитват, но и успешно предават на учениците си, за да ги мотивират. Отделно е и идеята за общност, с която се самоидентифицираш и от чийто членове с опит срещаш подкрепа, разбирателство и вдъхновение, убива и малкото колебание, което може да се появи у теб, когато се запиташ: „А дали ще се справя?”. Очаквам следващите две години да са особено динамични, изпълнени с много емоции, нови приятелства и една кауза, около която всички участници в „Заедно в час” се обединяват: качествено образование за всяко едно дете.  

От какво образование имат нужда учениците, за да бъдат успешни и щастливи?

Отдавна размишлявам върху този въпрос и го дискутираме с приятели, съмишленици и колеги. Този въпрос води след себе си цяла плеяда от допълващи въпроси. Какви ученици искаме да създадем? На какво искаме да ги научим? Какво от това, че ще знаят, че точно на тази дата се е случило конкретно събитие (освен чувство на гордост)? Не трябва ли да възпитаваме преди всичко граждани, които да имат умения да се справят с кризите в съвременния свят, да знаят как да общуват другите, да уважават другото мнение, пък било то и да не са съгласни с него? Как да го направим? Дали да ги научим на сляпо и дословно преповтаряне на урока или на думите на учителя, колкото за едната шестица, или да поощряваме критичното мислене? Преди известно време попаднах на един цитат, принадлежащ на Густав Льобон, който – макар и изречен преди повече от век – има актуално звучене и днес: „…да повтаряш и подражаваш точно (…) ето ви забавно образование, в което всяко усилие е духовен устрем пред без погрешността на учителя и не води до нищо друго, освен до това да ни ограничи и направи безпомощни”. 

Стоян, Кристиян и Деница могат да станат част от вашето училище. Подайте своите заявки за свободни позиции до 30 април тук.

Прочетете още:

Запознайте се с випуск 2021-2023: Анна, Таня и Велислав

3 мита за учителите от програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”

Училищата от цялата страна подобряват екипите си с учители от “Заедно в час” до 30 април

сътрудник "Маркетинг и комуникации" в "Заедно в час"