Или как учители и ученици от Самоков решиха да садят дръвчета, откриха много съмишленици и срещнаха широка обществена подкрепа

Сигурно сте чували китайската мъдрост, че най-доброто време да посадиш дърво е преди 20 години, а второто най-добро време е сега. Въпреки че тази поговорка може да се тълкува като универсална рецепта за професионален и личен успех, за Стефан Илиев и Йоана Механджийска, които стоят зад новия проект “Дръвчета за Самоков”, значението ѝ е доста буквално. Амбициозната цел на проекта е да възстанови изгубените горски площи около град Самоков чрез поредица от ежегодни акции по залесяване. 

Стефан е китарист, колоездач и планинар. Той е възпитаник на СУ “Отец Паисий” в град Самоков, а в момента учи информационни системи в ТУ – София. Йоана описва себе си като “усмихнато същество, обичащо децата и животните”. Тя е завършила самоковската Професионална гимназия по туризъм, но любовта ѝ към учителската професия я мотивира да продължи образованието си в Педагогическия факултет на Софийски университет. И двете училища, на които Стефан и Йоана са възпитаници, са сред едни от първите партньори на “Заедно в час” още от създаването на организацията. Няколко “поколения” учители от програма “Нов път в преподаването” започват професионалния си път именно в класните стаи на тези две знакови за града училища. СУ “Отец Паисий” се включи и в новата ни програма за цялостна училищна подкрепа – “Училища за пример”. 

Как се сади борова гора?

Стефан и Йоана стигат до тежкия извод, че хората в родния им град сякаш са изгубили отношението си към природата. Младите студенти прекарват голяма част от свободното си време в планината и дивите местности около градчето и виждат как гората буквално се топи пред очите им. Така се поражда идеята за тяхното събитие. Или както споделя Стефан:

“Решихме да бъдем актуалния пример за това как се изгражда правилното отношение към природата. Потърсихме подкрепата на СУ “Отец Паисий”, защото смятаме, че тази култура трябва да се възпита и в следващото поколение. Искахме нашето събитие да въздейства на учениците и да им остави спомен за години напред.”

Преди да се свържат с училището обаче, Стефан и Йоана провеждат няколкоседмична подготовка. Първо се допитват до Държавно горско стопанство “Самоков”. Оттам им предоставят необходимата информация за успешно залесяване. Оказва се, че най-благодатното време за засаждане на млади фиданки е месец април – тогава се провежда и Седмица на гората – професионалният празник на лесничеите. След това младежите се обръщат към община Самоков, за да определят терен близо до града, който да е удобен както за засаждане, така и за по-нататъшна грижа за младата гора. От общината веднага прегръщат идеята и издават разрешение за залесяване на общинска територия, а от общинското горско стопанство им обещават помощ при изкопаването на дупките. 

За радост на младежите, директорката на СУ “Отец Паисий”, г-жа Лиляна Минкова, подкрепя инициативата и дава нужните разрешения и насоки, така че учебният процес да се съчетае с тази извънкласна дейност по възможно най-добрия начин. Решено е, че седмокласниците и осмокласниците ще помогнат при засяването на борчетата. Стефан дори им изнася и виртуална презентация с целите на проекта преди самото събитие. Фокус на презентацията е информацията за ефектите от обезлесяването и важността на личния принос към противодействието на негативната тенденция за губене на все повече дървета както в локален, така и в глобален мащаб.   

Нужно е цяло село…

С любезното съдействие на общината е определена и дата за залесяването – 16 април. Фиданките са предоставени напълно безплатно от Гората.бг, които имат пролетна кампания за раздаване на фиданки. 

“Надяваме се заедно с дръвчетата да успеем да “посадим” и идеята, че сме част от природата и ако не вземем мерки ще изчезнем заедно с нея. Тук е моментът да спомена професионализма и всеотдайността на Никола Рахнев – главното действащо лице на Гората.бг, съдействал за засаждането и раздаването на над 1,4 милиона дръвчета.”

Част от инструментите са предоставени от организация в София, останалата част от СУ “Отец Паисий”. Осигурени са и хранителни продукти за учениците, които се включват в залесяването. Сумата за тях е дарена от Петър Захариев, който подкрепя развитието на проекта още от зараждането на идеята. А ето какво споделят Стефан и Йоана след успешната първа акция на проект “Дръвчета за Самоков”:

“Още от сутринта бяхме много заредени и тази емоция продължаваше да расте през деня. От училището излязоха четири класа усмихнати и готови за работа ученици. С общи усилия в рамките на три часа успяхме да се запознаем и намерим общ език, да засадим почти двеста борчета и да създадем един незабравим спомен, както за нас организаторите, така и за учениците. Силно каменистият терен не ни попречи да се справим, пострадаха единствено две мотики. Времето също беше с нас – радвахме се на слънцето, а вечерта и на следващия ден валя дъжд, който напои новозасадените фиданки.

Въпреки усилената работа успяхме да пренесем част от емоцията и в социалните мрежи, за да заредим дори и тези, които не успяха да присъстват. Този ден успя да ни покаже, че няма невъзможни неща. Призоваваме всеки да събере смелост да реализира идеите си, да ги изживее и да остави една трайна следа.” 

Учителят, който сади дъбове

В СУ “Отец Паисий” преподава и още един млад учител, който не просто мечтае да посади гора, но и вече предприема конкретни стъпки в тази посока. Марин-Асен Коджаиванов започва преподавателския си път през 2018 г. именно в Самоков като участник в програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”. В програмата среща много съмишленици, с които съвместно основават Фондация ПлаМнина – организация за ученически планински лагери, която цели да възроди любовта към планината в съвременните деца. Записването за тазгодишния летен лагер на ПлаМнина вече е отворено. Можете да разгледате програмата тук.

Марин-Асен определено е от учителите, които се стремят да оставят следа след себе си. Освен чрез знанията, уменията и нагласите, които предава в класната стая и планинските преживявания, с които разширява кръгозора на младежите, той е решил да направи и специален подарък на СУ “Отец Паисий”. 

Марин-Асен започва да събира жълъди още като студент по история в Софийския университет. Един ден решава да сложи няколко жълъда в пликче на прозореца ти с малко памук и вода. Първият покълнал жълъд носи името Дъбчо и се превръща в домашния любимец на младия учител. Когато отива в Самоков да работи като учител, Марин-Асен си дава сметка, че дворът на училището има нужда от дръвчета. Продължава да събира жълъди от парка и планината и така малко по малко създава около 40 дъбови фиданки. В момента те заемат най-слънчевата част от квартирата му в Самоков и пускат огромни листа, въпреки че са едва на няколко месеца. 

Марин-Асен споделя идеята си да залеси училищния двор със създадените от него фиданки и с останалите колеги в училище. Оказва се, че Краси, домакинката на СУ “Отец Паисий”, е работила в разсадник и за момента е основният специалист, до който Марин-Асен се допитва. Ето какво споделя за отглеждането на фиданките: 

“Да гледаш дъбове е като да гледаш деца. Виждаш едновременно бъдеще и настояще – дъбове в нападалите жълъди, онова което хората наричат потенциал. Което не е все още истинско, но хората говорят за него все едно е. Защото то е в теб, както огромният дъб е в малкия жълъд.”

И ето, че идеите на двама студенти и един учител пуснаха своите корени, Самоков вече има млада борова гора, а в двора на СУ “Отец Паисий” скоро ще намерят своя дом и около 40 дъбови фиданки.

Ако и вие искате да работите с учители като Марин-Асен, подайте заявката си още днес.