Съвети за учители и родители за работа с многоезични деца и билингви
Знаете ли, че в света в момента има между 3000-6000 езика? А държавите са приблизително 200. Математиката на тези данни показва, че повечето от държавите са многоезични, а многоезичните хора са много повече от едноезичните. И още нещо, многоезичието е съвсем нормално явление, а човешкият мозък е устроен за многоезичие. Защо тогава обаче има толкова много митове и предразсъдъци, свързани с многоезичието?
В едни ситуации го възприемаме като голямо преимущество, в други ситуации то придобива сякаш изцяло негативен знак. Истината е, че многоезичието е с комплексно и много различно при различните хора, което прави и разбирането му от страна на учители и родители по-трудно.
В подготовка за уебинара “За многоезичните деца с разбиране” споделяме някои от най-важните съвети и насоки за работа с многоезични деца. Те са адаптирани* от езиковите специалисти от сдружение EducArt. С екипа на EducArt работим заедно по проект за създаване на подходящи учебни материали за деца в начална степен с различен майчин език от български. Напредъкът по проекта е вече факт, а финансирането е изцяло през публична дарителска кампания.
Многоезичните хора обикновено владеят различните езици на различно ниво
Някой хора се изразяват на един език например писмено по-добре отколкото устно (или обратното), а други могат да разбират по-добре отколкото да говорят. Много често е трудно да се прецени колко добре децата говорят майчиния си език, защото нямаме компетенциите да направим тази оценка. (бел. ред. Езиковата диагностика, която създаваме като част от съвместния ни проект помага именно в тази посока, като дава яснота на учители и изследователи за пропуските, развитите компетенции и полетата за подобрение.) Когато децата с друг майчин език започнат да учат български, в зависимост от възрастта и условията на изучаване в началото, нямат същото ниво както едноезичните деца. Тези деца обаче при по-продължителен и интензивен контакт с езика ще го научат по-добре.
Трябва ли детето билингва да говори добре майчиния си език, за да може да научи добре български
За усвояването на българския език не е решаващо колко добре многоезичното дете говори майчиния си език. Естествено доброто владеене на майчиния език е важна предпоставка за усвояването на втория език, но ако детето има достатъчно интензивен контакт с българския, ще успее да го научи добре дори и нивото на майчиния му език да не е добро.
Смесването на двата езика е нормално явление при многоезичните хора
В езикознанието този феномен се нарича „Сode-Switching” и означава внезапно превключването от един език на друг по време на един разговор или дори в едно изречение. За хората, които владеят два езика е съвсем естествено да ги ползват и двата. „Code-Switching“ не е признак за дефицит в езика, а за креативността на говорещия. Превключването на езиците става по определени правила в зависимост от участниците, ситуацията и темата на разговора. Например, ако в разговора участват хора, които говорят и двата езика, езиците се смесват повече. Ако останалите участници говорят само единия език, не се смесват. Ако темата е от училище, ще се говори повече на български, а ако става дума за празник празнуван в семейството, ще се говори повече на майчиния език. По-малките деца например заемат думи или граматически конструкции от майчиния си език, когато още не са ги овладели в другия език. Понеже мозъкът различава двата езика безпроблемно, ако родителите смесват двата езика, това не води до проблеми в изучаването, а е част от процеса на усвояване на езиците.
Децата билингви учат по-бавно езика.
Малки забавяния в усвояването на езика при децата билингви в сравнение с едноезичните деца са съвсем естествени и не са повод за безпокойство.
Кой език е по-важен българският или майчиният език
Всеки език е богатство и има стойност. Българският език е важен в училище и в обществения живот, майчиният език е важен в семейния живот и в ежедневието. Двата езика могат да съществуват добре едновременно и децата могат да се научат да ги употребяват правилно и двата в подходящата ситуация.
Може ли децата да говорят на майчиния си език в детската градина/училище
Допускайте децата да говорят на майчиния език. Майчиният език е много важен не само за емоционалното, но и за езиковото развитие на децата билингви. Възможно е учителите или останалите деца да се чувстват некомфортно или изолирани, че не разбират, но децата билингви използват майчиния си език не за да Ви карат да се чувствате неудобно, а защото за тях е естествено да ползват и двата езика или защото им липсват езикови средства да се изразят на български, затова и си помагат с майчиния език.
Ролята на педагога като езиков модел за подражание
Една от най-важните предпоставки за успешното усвояване на българския език е децата да имат добър езиков пример. Особено за децата билингви, които не чуват достатъчно българска реч вкъщи както и в детските градини и училища с висок процент на деца билингви, педагогът играе централна роля за езиковото развитие на децата. Учителите трябва да отделят време и внимание и да проявяват разбиране към тях. Подбирайте добре начина, по който говорите с децата. Те имат нужда от добър езиков материал, за да могат да образуват правила и хипотези за езика.
Как да поправяме езикови грешки
Грешките са нещо съвсем нормално в усвояването на един език. Те са част от езиковото развитие и не са случайни, а имат определена систематика и изпълняват важна роля в граматиката на учащия. Не поправяйте грешките на децата директно като ги назовавате (експлицитно). Моделирайте изказването на детето като го повторите правилно (имплицитна корекция).
Грешките в българския не идват винаги от майчиния език
Употребата на грешни структури в българския език не се дължи задължително само на майчиния език. Както едноезичните деца така и децата билингви допускат грешки, които са междинни стъпки в процеса на усвояване на езика. Заимстването на структури от майчиния език е по-типично за по-големи деца или възрастни. Този езиков феномен се нарича трансфер.
На кой език трябва да говорят родителите с децата билингви
Родителите трябва да говорят с децата си на езика, който владеят най-добре и на който се чувстват най-добре. Ако родителите не говорят добре български, няма да помогнат на детето си ако му говорят неправилно. Родителите трябва да говорят езика, на който могат да бъдат езиков модел за подражание. Важно е обаче родителите да показват добро отношение към българския език и самите те да са мотивирани да говорят на български в обществения живот или да го учат.
На 30 ноември организираме уебинар „За многоезичните деца с разбиране“, който е отворен за родители и учители. В него ще разкажем повече за спецификите за работа с многоезични деца и как проектът ни ще подкрепи техния успех.
Регистрирайте се за участие тук.
Прочетете още:
Създадоха първата специализирана диагностика за деца с различен майчин език в България
Двуезичието като сила – защо е важно да работим за успеха на многоезичните ученици
Мълчаливите от последния чин. Как се преподава на деца, които не знаят български (в “Свободна Европа”)
*насоките стъпват на материали, разработени по проект „Sprache macht stark!“ (MAZEM)
