„Заедно в час“ и сдружение EducArt разработват методология за обучение на деца, за които българският е втори език. Възможностите, които това начинание отваря за деца от малцинствата,  българчета в чужбина и техните учители са огромни

 „Как да говорим за синтнаксис, когато детето не знае буквите – няма как да очакваш в такъв случай да знае къде се слага пълен и кратък член“ – Красимир Кръстев („Заедно в час“, випуск 2017), преподавател ПГ “Академик Петко Стайнов” в Казанлък

Вероятно и вие сте чули притеснителната новина за влошаващите се резултати на българските деветокласници на изследването PISA 2018. Според него 47% от българските ученици не покриват изискванията за минимална четивна грамотност. Нещо повече, процентът на учениците, които не могат да осмислят прочетен текст, да различават мнения от факти или да откриват причинно-следствените връзки в него, отбелязва тревожно нарастване от 5,5% само в рамките на три години.

Фактор, който несъмнено допринася за незавидната картина на грамотността в страната, е че българският език не е майчин за голяма част от учениците. Това са основно деца от ромски и турски произход, от по-малки населени места, които не говорят български у дома и често не посещават ясли и детски градини. Веднъж влезли в първи клас с този дефицит, те много трудно наваксват с усвояването на материала и се изолират от учебния процес.

Колкото и далечни да изглеждат за много от нас тези сценарии, последствията от този проблем засягат всички. Неграмотните ученици отпадат по-рано от училище, не са конкурентни на пазара на труда и се интегрират по-трудно в обществото. Остават капсулирани в своите общности или малките населени места.

ЛИПСВАЩОТО ОРЪЖИЕ В БОРБАТА С НЕГРАМОТНОСТТА

А няма нужда да е така. Многоезичието само по себе си не е проблем, а предизвикателство, което веднъж преодоляно, може да се превърне в богатство. Ако спецификите на усвояването на българския като втори език се следват, това ще позволи на учениците да израснат билингви, ефективно използващи два езика от най-ранна възраст.

Основна пречка това да се случва в българското образование е липсата на ефективна методика за преподаване на български като втори език. Учителите са оставени да импровизират, когато преподават на ученици от ромски произход, защото нямат подходящи материали, с които да помогнат на децата да наваксат. Обикновено затрудненията по български език са типични не само при многоезичните деца, но и за тези, чиито родители с по-ниска степен на образование или не се занимават достатъчно с детето.

За да се справят с този проблем, „Заедно в час“ и EducArt подемат инициативата и създават проекта „Разбираш ли училището“. Неговата цел е да разработи диагностика за идентифициране нивото на ученици с различен майчин език от българския, да създаде методика за преподаването в начална степен, както и специфичните помощни материали за учениците и учителите.

Може да подкрепите проекта, като дарите в глобалната платформа Global Giving.

Дарителската кампания е подкрепена и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Банката ще удвои всички индивидуални дарения до нова година като част от своята програма „Инициативи на общността“.

ФУНКЦИОНАЛНА ГРАМОТНОСТ ПО НЕМСКИ МОДЕЛ

Като част от сдружение Educart по проекта работят Вяра Михайлова и Анастасия Новикова, специалисти съответно по ранно двуезично развитие и по многоезичие и дидактика на езиково обучение.

Двете са учили в университета в Хайделберг, където завършват немска филология и започват да преподават немски като чужд език на деца на имигранти в страната. По същото време се включват и в разработката на система за преподаване на немски език на деца в предучилищна възраст с различен майчин език. След завръщането си в България преди няколко години, двете откриват, че много учители срещат същите предизвикателства като германските си колеги със своите ученици от малцинствата. Включват се в екипа на Еразъм + проект по темата и започват работа по паралелна методика за преподаването на български език като втори език за предучилищна възраст. Тя е базирана на немската, за която са допринесли, но съобразена със спецификите на българския контекст.

„Няма достатъчно емпирични изследвания за това какъв е естественият процес на усвояване на българския като втори език, както има за немския и английския“, казва Михайлова. Съответно не се знае какъв е най-добрият ред, по който да се преподават различните езикови елементи, за да се усвоят най-лесно от учениците. „В немския например се знае как да се подходи към изучаването на родовете – първо се усвояват мъжкия и женския, а след това се надгражда със средния“, обяснява Михайлова.

РАБОТЕЩА АЛТЕРНАТИВА

Трудът на Вяра, Настя и останалите експерти, които работят по първия проект, завършва със създаването на методология за предучилищна възраст на деца от 5-7 години „Български език с Драко и Мими за многоезични деца“. Целта на настоящия проект е да надградят постигнатото и да създадат методика и материали за ученици до четвърти клас. Проектът включва още изработка на диагностичен инструмент, който всеки учител да може да използва в клас, за да разбере точно какви са силните страни и полетата за надграждане на учениците.

В тази нелека задача EducArt си партнират с фондация „Заедно в час“. Проектът между двете организации идва естествено и логично. От една страна Вяра вече няколко години обучава и подкрепя учителите в програмата, които работят с деца от многоезична среда. От друга страна точно тези участници в програмата на „Заедно в час“ са ценни партньори и източник на информация за езиковедите. Много от учителите сами изработват или прилагат вече научени подходи в класните стаи. От тях могат да извлекат и много специфики за проблемите при преподаването и ученето на децата с различен майчин език от българския.

Един такъв учител е Красимир Кръстев, преподавател по български в професионална гимназия „Акад. Петко Стайнов” в гр. Казанлък. Той завършва програмата на „Заедно в час“ през 2018 г. и продължава да работи в училището и до днес. Учениците му са почти изцяло от ромски произход. Според него сред най-сериозните проблеми с напредването на възрастта на учениците е, че се увеличава пропастта между по-добрите и изоставащите ученици, което прави много по-трудно протичането на часа по ефективен за всички начин.

„Трудно е да се диференцират задачите за всички, когато нивото е толкова различно. Най-често давам групови задачи на по-напредналите и отивам да помагам на учениците, които изпитват повече трудности.“ Той дава пример с изучаването на мита за щита на Ахил от древногръцката митология, на който са изобразени сцени от живота на елините. „На учениците, които се справят по-добре, давам да прочетат частите от текста, в които се разказва за различни части от бита, а след това да нарисуват на кадастрон какво са прочели. За останалите подхождам по обратния начин – рисувам образите и ги свързвам с непознатите думи от текста.“

Друг проблем е липсата на подходящи помагала за порасналите ученици, които изостават с материала. „Нямам литература, която да е подходяща за по-големите ученици. Помагалата са за по-малки деца и темите изобщо не са им интересни“, разказва учителят. А и какъвто и материал да използва, Красимир трябва да го преправи, за да отговори на различните нужди на учениците си. „Има всякакви случаи – едни са изпуснали началото на обучението си, други са били на училище 3-4 години, а след това са спрели поради някакви причини.“

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА НАУЧЕНОТО

Всички тези предизвикателства не са непреодолими, но справянето с тях преминава през системна работа и познаването на особеностите при работата с двуезични деца.

„От лингвистична гледна точка е ясно, че когато изучаваш език като втори или си двуезичен (учиш два езика успоредно), процесът на усвояване протича по различен начин в сравнение с изучаването като майчин. Затова методология, която работи при едноезични деца, не работи при многоезичните“, казва Вяра Михайлова.

Най-често българските първокласници учат паралелно да пишат и да четат, но се забравя, че те вече имат дългогодишни натрупвания в семейната среда и в детската градина, които им помагат да правят всичко това паралелно. Много деца от малцинствени групи нямат същата основа.

„За да се научи човек да пише и да развие четивната и функционалната грамотност, трябва да говори езика – това е естественият път. Многоезичните деца често започват да учат с писане, преди да говорят езика и да имат възможност да го прилагат. Затова трябва да говорим как да се развиват разказвателни умения и четивна грамотност, но и да им помагаме да усвоят езика“, разказва Михайлова.

Методологическата идея на Михайлова и Новикова е децата да получават систематизирано знание по български език, включително лексика, граматически структури, развиване на начална четивна грамотност и разказвателни умения под формата на игра. Учителите получават специализирани учебни материали с ясно разработени стратегии за преподаването.

Прочетете втора част на текста с примери как учители в програмата на “Заедно в час” работят с деца с различен майчин език от българския.