Двуезичието като сила (първа част)

„Заедно в час“ и сдружение EducArt разработват методология за обучение на деца, за които българският е втори език. Възможностите, които това начинание отваря за деца от малцинствата, българчета в чужбина и техните учители са огромни

„Как да говорим за синтнаксис, когато детето не знае буквите – няма как да очакваш в такъв случай да знае къде се слага пълен и кратък член“ – Красимир Кръстев („Заедно в час“, випуск 2017), преподавател ПГ „Академик Петко Стайнов“ в Казанлък

Вероятно и вие сте чули притеснителната новина за влошаващите се резултати на българските деветокласници на изследването PISA 2018. Според него 47% от българските ученици не покриват изискванията за минимална четивна грамотност. Нещо повече, процентът на учениците, които не могат да осмислят прочетен текст, да различават мнения от факти или да откриват причинно-следствените връзки в него, отбелязва тревожно нарастване от 5,5% само в рамките на три години.

Фактор, който несъмнено допринася за незавидната картина на грамотността в страната, е че българският език не е майчин за голяма част от учениците. Това са основно деца от ромски и турски произход, от по-малки населени места, които не говорят български у дома и често не посещават ясли и детски градини. Веднъж влезли в първи клас с този дефицит, те много трудно наваксват с усвояването на материала и се изолират от учебния процес.

Колкото и далечни да изглеждат за много от нас тези сценарии, последствията от този проблем засягат всички. Неграмотните ученици отпадат по-рано от училище, не са конкурентни на пазара на труда и се интегрират по-трудно в обществото. Остават капсулирани в своите общности или малките населени места.

ЛИПСВАЩОТО ОРЪЖИЕ В БОРБАТА С НЕГРАМОТНОСТТА

А няма нужда да е така. Многоезичието само по себе си не е проблем, а предизвикателство, което веднъж преодоляно, може да се превърне в богатство. Ако спецификите на усвояването на българския като втори език се следват, това ще позволи на учениците да израснат билингви, ефективно използващи два езика от най-ранна възраст.

Основна пречка това да се случва в българското образование е липсата на ефективна методика за преподаване на български като втори език. Учителите са оставени да импровизират, когато преподават на ученици от ромски произход, защото нямат подходящи материали, с които да помогнат на децата да наваксат. Обикновено затрудненията по български език са типични не само при многоезичните деца, но и за тези, чиито родители с по-ниска степен на образование или не се занимават достатъчно с детето.

За да се справят с този проблем, „Заедно в час“ и EducArt подемат инициативата и създават проекта „Разбираш ли училището“. Неговата цел е да разработи диагностика за идентифициране нивото на ученици с различен майчин език от българския, да създаде методика за преподаването в начална степен, както и специфичните помощни материали за учениците и учителите.

Може да подкрепите проекта, като дарите в глобалната платформа Global Giving или директно на нашия сайт тук.

Дарителската кампания е подкрепена и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Банката ще удвои всички индивидуални дарения до нова година като част от своята програма „Инициативи на общността“.

ФУНКЦИОНАЛНА ГРАМОТНОСТ ПО НЕМСКИ МОДЕЛ

Вяра Михайлова по време на обучение на участници в програмата на „Заедно в час“

Като част от сдружение Educart по проекта работят Вяра Михайлова и Анастасия Новикова, специалисти съответно по ранно двуезично развитие и по многоезичие и дидактика на езиково обучение.

Двете са учили в университета в Хайделберг, където завършват немска филология и започват да преподават немски като чужд език на деца на имигранти в страната. По същото време се включват и в разработката на система за преподаване на немски език на деца в предучилищна възраст с различен майчин език. След завръщането си в България преди няколко години, двете откриват, че много учители срещат същите предизвикателства като германските си колеги със своите ученици от малцинствата. Включват се в екипа на Еразъм + проект по темата и започват работа по паралелна методика за преподаването на български език като втори език за предучилищна възраст. Тя е базирана на немската, за която са допринесли, но съобразена със спецификите на българския контекст.

„Няма достатъчно емпирични изследвания за това какъв е естественият процес на усвояване на българския като втори език, както има за немския и английския“, казва Михайлова. Съответно не се знае какъв е най-добрият ред, по който да се преподават различните езикови елементи, за да се усвоят най-лесно от учениците. „В немския например се знае как да се подходи към изучаването на родовете – първо се усвояват мъжкия и женския, а след това се надгражда със средния“, обяснява Михайлова.

РАБОТЕЩА АЛТЕРНАТИВА

Красимир Кръстев с колеги от Заедно в час — Красимир Кръстев с колеги по време на събитие

Трудът на Вяра, Настя и останалите експерти, които работят по първия проект, завършва със създаването на методология за предучилищна възраст на деца от 5-7 години „Български език с Драко и Мими за многоезични деца“. Целта на настоящия проект е да надградят постигнатото и да създадат методика и материали за ученици до четвърти клас. Проектът включва още изработка на диагностичен инструмент, който всеки учител да може да използва в клас, за да разбере точно какви са силните страни и полетата за надграждане на учениците.

В тази нелека задача EducArt си партнират с фондация „Заедно в час“. Проектът между двете организации идва естествено и логично. От една страна Вяра вече няколко години обучава и подкрепя учителите в програмата, които работят с деца от многоезична среда. От друга страна точно тези участници в програмата на „Заедно в час“ са ценни партньори и източник на информация за езиковедите. Много от учителите сами изработват или прилагат вече научени подходи в класните стаи. От тях могат да извлекат и много специфики за проблемите при преподаването и ученето на децата с различен майчин език от българския.

Един такъв учител е Красимир Кръстев, преподавател по български в професионална гимназия „Акад. Петко Стайнов” в гр. Казанлък. Той завършва програмата на „Заедно в час“ през 2018 г. и продължава да работи в училището и до днес. Учениците му са почти изцяло от ромски произход. Според него сред най-сериозните проблеми с напредването на възрастта на учениците е, че се увеличава пропастта между по-добрите и изоставащите ученици, което прави много по-трудно протичането на часа по ефективен за всички начин.

„Трудно е да се диференцират задачите за всички, когато нивото е толкова различно. Най-често давам групови задачи на по-напредналите и отивам да помагам на учениците, които изпитват повече трудности.“ Той дава пример с изучаването на мита за щита на Ахил от древногръцката митология, на който са изобразени сцени от живота на елините. „На учениците, които се справят по-добре, давам да прочетат частите от текста, в които се разказва за различни части от бита, а след това да нарисуват на кадастрон какво са прочели. За останалите подхождам по обратния начин – рисувам образите и ги свързвам с непознатите думи от текста.“

Друг проблем е липсата на подходящи помагала за порасналите ученици, които изостават с материала. „Нямам литература, която да е подходяща за по-големите ученици. Помагалата са за по-малки деца и темите изобщо не са им интересни“, разказва учителят. А и какъвто и материал да използва, Красимир трябва да го преправи, за да отговори на различните нужди на учениците си. „Има всякакви случаи – едни са изпуснали началото на обучението си, други са били на училище 3-4 години, а след това са спрели поради някакви причини.“

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА НАУЧЕНОТО

Всички тези предизвикателства не са непреодолими, но справянето с тях преминава през системна работа и познаването на особеностите при работата с двуезични деца.

„От лингвистична гледна точка е ясно, че когато изучаваш език като втори или си двуезичен (учиш два езика успоредно), процесът на усвояване протича по различен начин в сравнение с изучаването като майчин. Затова методология, която работи при едноезични деца, не работи при многоезичните“, казва Вяра Михайлова.

Най-често българските първокласници учат паралелно да пишат и да четат, но се забравя, че те вече имат дългогодишни натрупвания в семейната среда и в детската градина, които им помагат да правят всичко това паралелно. Много деца от малцинствени групи нямат същата основа.

„За да се научи човек да пише и да развие четивната и функционалната грамотност, трябва да говори езика – това е естественият път. Многоезичните деца често започват да учат с писане, преди да говорят езика и да имат възможност да го прилагат. Затова трябва да говорим как да се развиват разказвателни умения и четивна грамотност, но и да им помагаме да усвоят езика“, разказва Михайлова.

Методологическата идея на Михайлова и Новикова е децата да получават систематизирано знание по български език, включително лексика, граматически структури, развиване на начална четивна грамотност и разказвателни умения под формата на игра. Учителите получават специализирани учебни материали с ясно разработени стратегии за преподаването.

Всички

Двуезичието като сила (първа част)