Двуезичието като сила (втора част)

ръка пише на бял лист

Във втора част на текста „Двуезичието като сила“ споделяме повече за опита и практиките, които учители в програмата на „Заедно в час“ вече използват. Вижте и прочетете първия текст тук.


УЧЕНЕ КАТО НА ИГРА

„Децата не разбират, че учат български език, но им се създава естествен контекст да употребяват определени лексикални или граматически структури,“ обяснява Вяра Михайлова. Един от основните принципи, на които се залага, е че думите не се преподават изолирано една от друга, а в лексикална мрежа. Езиковедката дава пример с урока по „Човек и природа“ за пети клас, който описва жизнения цикъл на пеперудата.

„Трябва да се въвеждат ключовите думи от учителя в урока – не трябва да се взема за даденост, че щом ще предаваме този урок днес, децата трябва да владеят лексиката. Трябва да си прегледам урока, за да видя кои са десетте думи, без които децата няма да разберат учебния материал. И трябва да планирам дейност, която да ги въведе или да „отключи“ познатите. Хубаво е тези думи да се виждат някъде в стаята – на дъската или на табло. Трябва да им се дадат специфични упражнения, за да въведат думите в употреба, подобни на тези, които се правят по чужд език – напр. „отваряне“ на скобите в изречението с няколко възможни отговора,“ разказва тя.

После се изиграват игри, които следват принципа, че ако една дума е вкарана в най-подходящия контекст, учениците ще я запомнят. „Учителят не бива да очаква децата да знаят дума, преди да е въведена в часа,“ обобщава друг принцип езиковедът. Работи се в малки групи, а темите се повтарят спираловидно – с надграждане, защото е трудно нещо да се запомни от първия път, разказва Михайлова.

Макар и несистематизирани, част от тези методи, вече се прилагат от учителите в програмата на „Заедно в час“ в класните им стаи. Те са комбинация от това, което Михайлова им е преподала по време на обученията, както и общите стратегии за преподаване, на които бъдещите учители на „Заедно в час“ се обучават преди да влязат в училище в Летния институт.

ПОСТОЯННА И АНГАЖИРАЩА КОМУНИКАЦИЯ С ДЕЦАТА

Така може да бъде описан с едно изречение подходът на Ванеса Иванова с първокласниците от ОУ „Генерал Карцов“ в с. Христо Даново. В училището учат само деца от ромски произход.

Часът й започва с танц на любима за децата песен, след което те сядат по чиновете, а учителката им дава задачите, след което ги кара да ги повторят точка по точка. „Днес с вас ще учим урок, който по принцип е за пети клас. Защо? Защото може да сме в първи клас, но сме какви…?“ – пита Иванова, – „Силни“ отговарят в един глас децата в класа. „И защото когато нещо е трудно, то е и много интересно. Затова, днес ще правим диалог,“ обобщава учителката.

Тя обяснява с примери как се наричат различните форми на общуване. „Когато влезе г-жа Димитрова (директорката на училището – бел. ред.), общуването е…“ „Официлано,“ отговарят няколко ученика. След това учителката ги поправя и подтиква да разкажат с кого се говори „официално“. Един казва „с непознати хора“, друг – „с магазинката“ („магазинерката“, поправя го друго дете), „с лекаря“, казва трето. После преминават през обсъждане на неофициалното общуване и с кого си говорим по този начин („с мама“, „с татко“, „с дядо“…), последвано от обяснение какво представлява диалога, кои са основните части от него (поздрав, тема, отговор и сбогуване).

Всеки елемент се обяснява с разбираеми за учениците понятия от госпожата. А след това тя показва видео на „диалог“, изигран от две от децата малко по-рано, записан на телефона й. Учениците получават карти, на които са изобразени различни герои и „теми“ за разговор, които трябва да бъдат залепени на листи с нарисуван подходящ фон. След като го правят – и обсъждат какво ще си кажат героите им, учениците излизат по двойки, за да изиграят етюд с диалога си. Някои се притесняват, но получават подкрепа от госпожата и от класа.

Целият час преминава в тази игрова атмосфера, зад която обаче стои много ясна логика – когато иска да привлече вниманието на учениците, Иванова ги кара „да хвърлят по едни очи“ към нея, което е последвано от съответното движение – децата буквално имитират „хвърляне“ на очите си към учителката с ръце. Когато пък някой ученик се чуди за отговора или просто му липсва енергия, учителката моли децата да му „дадат сили“ с друго заучено движение. За всеки по-важен предмет в класната стая – от футболната топка до сапуна, си има „отговорник“. А освен това децата постоянно се поощряват за усилията си а учителката им ги надъхва, че могат да постигнат повече.

РАЗЛИЧЕН ПОДХОД КЪМ РАЗЛИЧНИТЕ НУЖДИ

Ванеса Иванова по време на обучение
Ванеса Иванова по време на обучение с други учители и директори

Усилията на Ванеса Иванова изглежда дават резултат – повечето деца се пречупват и говорят свободно по зададените теми, макар и да се замислят. Но тя има „късмета“ да поеме децата от самото начало на училищното им образование. Въпреки това тя трябва усилено да се бори с липси, натрупани от това, че учениците й не говорят български у дома и не са посещавали редовно предучилищна, където плавно да придобият навици за поведение в час.

Не такъв късмет има Красимир Кръстев в Казанлък. В неговата практика му се налага да започне с преговор почти от нулата в осми клас, който продължава около два месеца и започва с материала от втори клас. Завършва с диагностично оценяване, където се вижда кое дете къде се справя и къде има повече трудности, за да се подходи индивидуално към нуждите му занапред.

Освен самостоятелната работа, той прилага основополагащи стратегии, научени на обученията на „Заедно в час“: „Изграждаме си визия на класа, решаваме каква да е голямата ни цел и се мотивираме да я постигнем – например решаваме, че трябва да имаме средна оценка на класа 3,50. Изграждаме култура на класната стая, която да признава успехите на всеки. Учениците сами си създават правила и „се качват“ или „слизат“ по стълбичката на класа спрямо действията си в час. По-добрите помагат на по-слабите, а всички следват правилата, които сами са си гласували,“ обяснява учителят.

Представете си колко по-лесно би било за младите учители като Красимир Кръстев и Ванеса Иванова – а и дори за по-опитните им колеги – ако можеха да следват единна и тествана методология за преподаване на тези ученици със специфични нужди, и ако можеха да диагностицират нивото на българския език от самото начало. Това е крайната цел на езиковедите от EducArt и експертите на „Заедно в час“, които целят да създадат диагностичен инструмент и серия от помагала с над 1000 страници упражнения и илюстрации в помощ на многоезичните ученици и техните учители.

От материалите ще се облагодетелстват не само децата от малцинствата. Според Михайлова изработването на методологията ще е от полза за много по-широк кръг ученици.

„Фокусът често пада върху децата от малцинствата, но има все повече двуезични български деца, които живеят в различен контекст или деца от смесени бракове, или на чужденци, живеещи тук,“ казва тя. Вече съществуващата методология за преподаване на български в предучилищна възраст се ползва в неделни училища на българите в чужбина, уточнява езиковедът.

Обществените ползи от изработването на тази методика ще са огромни. А в училищата вече чакат учители, готови да я приведат в действие в името на своите ученици.

„Ако днес започнем да обръщаме внимание на тези деца от първи клас, след десет години, когато дойдат при мен, ще е далеч по-лесно да ги подготвя на нужното ниво и резултатите ще са видими веднага,“ заключва Красимир Кръстев.


Подкрепете разработването на методология и диагностика за преподаване на ученици с различен майчин език като дарите в Global Giving тук.


Научете повече за проекта на „Заедно в час“ и EducArt тук.

Прочетете още истории как учители в програмата на „Заедно в час“ работят с многоезични деца тук и тук.