От девет до пет в Ръжена

Какво е да си учител в малко населено място и от какво имат нужда учениците там през погледа на младата учителка Йоанна Димитрова

---

Ако и вие търсите удовлетворение в работата си и сте готови да поемете предизвикателството да станете учител, кандидатствайте СЕГА. 

В 9:20 ч. всяка делнична сутрин Йоанна обикновено тича за автобуса в Казанлък. Към 10 и нещо вече е в училището в село Ръжена и поздравява колегите си. Прави последни приготовления за работата с учениците – проверява докъде са с домашните, принтира материали, минава през дневника… Към 1 часа на обяд чака учениците си на място, което заедно са си избрали, хапват и играят игри. В момента на фокус е баскетболът, защото скоро им предстои състезание. Включват и игри за доверие, в които учениците се водят един друг със затворени очи. Накрая обсъждат какви са причините единият отбор да спечели и какво означава да си успешен.

След раздвижването Йоанна и учениците вече са в класната стая. Преговарят правилата на общата си работа и минават през целта на днешния урок. Учителката държи младежите да знаят какво точно ще правят днес в клас и защо е важно. Ако забележи, че са изморени, им дава повече задачи с движение и винаги залага на това да общуват много помежду си. След кратка почивка следва писане на домашните за следващия ден и минути за четене – от книги, които Йоанна носи на учениците да си изберат, или от училищните уроци. Следобедната занималня завършва отново с игри навън, а към 16:30 Йоанна и учениците, които живеят в Казанлък, се качват на автобуса обратно към града. Учителката харесва времето, което прекарва по пътя с учениците, защото така може да си общува и неформално с тях, да разбере по-добре какво ги вълнува, а ако някой е нарушил правилата в клас, да поговори с него защо това се е случило. Обратно вкъщи, Йоанна се заема с подготовката на урока за следващия ден.      

Така изглежда един обичаен ден за Йоанна Димитрова – прогимназиален възпитател в основното училище в „Св. св. Кирил и Методий“ в планинското село Ръжена в обл. Стара Загора. Тя преподава там вече втора година като учител от програмата на “Заедно в час”.

На село, където всички се познават

“Да преподаваш в малко населено място като Ръжена всъщност е много приятно – освен, че самата местност е много красива и може да бъде използвана за открити уроци и разходки, в селото е много спокойно, а сутрин срещаш всички на центъра”, разказва 29-годишната Йоанна.

В Ръжена всички се познават, а заради това, че животът там често е монотонен и липсват културни или други групови събития, инициативите на училището се посрещат радушно и са забавление за всички, допълва тя.

Малкото населено място помага на Йоанна и в работата й като учител. Част от учениците й живеят в Ръжена, а другата – в близкия град Казанлък и за нея е лесно да отиде до къщите им, когато иска да говори със семействата им. Ангажирането на родителите в образованието на децата е важен аспект от работата на Йоанна. Миналата учебна година тя, заедно с Калинка Богданова и Гергана Бачевска-Пенева – също учителки от програмата на “Заедно в час”, организират “Лов на съкровища” – събитие, което обединява ученици, учители и родители в забавни и полезни дейности за сплотяване. (Вижте кратък трейлър от видеото за събитието, а цялото видео очаквайте следващата седмица).

Първите дни в Ръжена

За да стигне до успешното провеждане на “Лова на съкровища”, Йоанна минава през немалко предизвикателства още от началото на работата си в Ръжена. Когато пристига в училището среща деца, които се затрудняват да отговорят на въпроса ”какъв искаш да станеш когато пораснеш” или дори каква играчка биха искали да имат.

“Това беше най-големият шок за мен – че заради това, че нямат в момента много неща, не си позволяват и да искат. Че нямат мечти”, спомня си Йоанна.

Тя започва да организира рефлексии всеки петък, в които учениците споделят мислите и преживяванията си. В началото не се случва нищо, но децата постепенно започват да се отпускат и да се осмеляват да казват какви стремежи имат.

“Видях едни прекрасни деца, които имаха нужда от хора, които са примери за поведение и подражание, от подкрепа в ученето и вяра в техния успех”, споделя Йоанна.

Освен липсата на мечти, учениците се затрудняват и с учебния материал. Почти всички са с майчин език, различен от българския, и това им пречи да разбират всичко в училище. Което пък води до изоставането им по предметите и до голямата разлика в знанията на деца в един и същи клас. В България все още не е разработена достатъчно добра методика за преподаване на български като втори език, което затруднява учителите в подготовката на тези ученици. (Вижте повече за проблема и възможните му решения.)

С много упоритост, постоянно учене и търсене на решения, както и с подкрепа от колеги, родители на ученици и своя координатор от 

“Заедно в час” (опитен професионалист, който подкрепя учителите от програмата на организацията), Йоанна постига резултати още в първата си година в училище. Учениците присъстват редовно в час, стремят се да спазват правилата на класната стая, задават въпроси, постигат напредък в знанията си.

Амбициите на Йоанна за нейните ученици обаче не свършват дотук. Тя иска да развие у тях умения, които ще са им необходими в XXI век, като тези да работят в група и да вадят информация от различни източници, да умеят да изказват мнение и да оспорват чуждо с аргументи, да говорят свободно пред публика, да дават и приемат конструктивна обратна връзка. “Искам също да познават интересите си, да си поставят цели и да имат смелостта да ги следват, да развият нагласата, че от тях зависи успеха им”, казва Йоанна, “да вярват в себе си и мечтите си”.

Пътят до “Заедно в час”

Йоанна стига до “Заедно в час” по примера на две нейни близки приятелки, които участват в програмата и й споделят за предизвикателствата, с които се сблъскват, но и начините, с които се справят с тях. Йоанна дори посещава часове на приятелките си, запознава се с учениците им и вижда голямата промяна, която те постигат през учебната година. 

“В София работех в сферата на услугите и дълги години това ми харесваше, но усещах, че ми е време за развитие и промяна”, разказва Йоанна, която е завършила история в Югозападния университет в Благоевград.

Преминава и през обучение за финансов консултант, но идеята да работи нещо с кауза, да е полезна, като предава нататък знанията и уменията, които е получила, силно я привлича. И така решава да кандидатства за програмата на “Заедно в час”. След като е одобрена, вижда и свободна позиция в партньорско училище на организацията близо до родния й град Казанлък. Така избира да се  завърне, за да помогне за качественото образование на всички деца в региона. Йоанна иска да бъде за учениците си това, което са били за нея и нейните грижовни учители – модели за пример и извор на знания и възможности. Учители, които могат да отворят врати пред учениците си без значение дали децата живеят в малко или голямо населено място и какви финансови възможности имат семействата им.

От какво имат нужда учениците с майчин език, различен от българския – вижте повече за проблема и възможните му решения.