Събитие на “Заедно в час” събра представители на образователния, държавния и гражданския сектор в разговор за качественото обучение и подкрепата на учителите

“Разговорът за образованието не е просто разговор за това как да се погрижим за децата днес и как те да имат по-положително преживяване в училище – макар това да е много важно. Това е разговор за бъдещето на нашето общество, за това какво наследство оставяме на следващите поколения и как живеем десетилетия напред.” 

С тези думи изпълнителният директор на “Заедно в час” Траян Траянов откри конференцията “Учители вече има. Какво следва?” на 6 март 2023 г. Събитието беше в хибриден формат като на живо в Launchee София участваха учители, директори, представители на регионалните управления на образованието, на Министерството на образованието и науката, на гражданския и синдикалния сектор. 

През последните години кандидатите за учители чувствително се увеличават и по повечето предмети вече не се наблюдава онзи недостиг на преподаватели, който беше факт преди само три години. Количество обаче не е равно на качество. За да бъдат истински ефективни в училище, учителите имат нужда от солидна базова подготовка, от качествено наставничество и продължаваща квалификация. Време е да помислим и за по-взискателен подбор на входа на училищата. 

“Имаме нужда да си поговорим каква да бъде даскалоливницата на 21 век – а тя е много по-сложна отколкото е била тогава, когато Петко Славейков е говорил за нея.”, както каза при откриването на събитието Траян Траянов.

Кои са ефективните учители

По думите на Траянов ефективен учител е този, който помага на всеки свой ученик да постига не само високи академични резултати, но и да се подготви за пълноценен живот и да развие пълния си потенциал, независимо от изходната си позиция. За него ефективните учители не говорят от дъската на деца, които просто записват, а създават условия учениците да изследват, експериментират и да творят. Не работят само с най-мотивираните ученици, с тези, чиито семейства им обръщат най-много внимание, а работят така, че да ангажират всяко едно дете, за да постигне високи цели. 

“Ефективните учители не чакат МОН или РУО да решат някакъв проблем, а генерират решения на терен заедно с колегите си и след това споделят всичко, което са открили, за да може то да се разпространява бързо в системата”, каза още Траянов.

Как се откриват ефективни учители

“За да водим разговор за това какви са уменията на българския учител, трябва на първо място да си дадем ясна сметка за това какъв искаме да бъде ученикът след като завърши средното си образование. Тогава ще можем адекватно да търсим хората с онези качества, които да го изградят”, сподели Михаил Ненов, директор на бургаското Основно училище “Александър Георгиев – Коджакафалията” – първото новосъздадено общинско училище в България през 21 век. 

Когато е започвал да изгражда своя екип от нулата, Ненов е изхождал от виждането, че училището трябва да създава “деца, които да бъдат адекватни за идващото бъдеще, а не да го догонват”. Освен това бъдещите му колеги е трябвало да “отговарят и на цялостната промяна на парадигмата на образованието” – преминаването от йерархичен към мрежов модел на обучение, от авторитета към плуралитета, от подчинението и послушанието към свободата, партньорсвтото, инициативността и предприемачеството, от квалификацията към компетенцията, от знанието към умението”. 

“Тези хора бяха мечтатели като мен, бяха готови да сменят своето местоживеене, да се хвърлят в едно приключение, което няма история и традиция, а заедно трябва да ги създаваме”, разказа още Михаил Ненов. 

За учителите, които са се присъединили към екипа му, той казва, че са имали вече опит да преподават по нов начин и да обвързват онова, което преподават, с живота. Голямата част от тях са били хора, избрали първоначално друг кариерен път и след това преориентирали се към педагогиката.

“За да съберем ефективен екип, първото нещо, което трябва да направим, е да определим целите на училището”, смята и директорът на софийското 97 СУ “Братя Миладинови” Емилия Манолова. 

Важно при подбора е и съблюдаването на ценностите, които всички членове на екипа следват. В 97 СУ подкрепят младите учители в първите им години по няколко начина. На всеки новоназначен учител се изготвя характеристика, в която са подчертани силните му страни, и са дадени възможности за повишаване на професионалните му компетентности. Новоназначените учители също имат по-малко часове, за да се намали натоварването и да се даде време за по-нататъшно усъвършенстване и учене. Учителите имат и професионален ментор в училището, с който разработват работен план за годината. В края на годината се прави оценка на изпълнението на програмата на младия учител.  

Как се подготвят учителите

Педагогиката вече е на второ място сред най-желаните специалности в българските висши училища. Готови ли са обаче университетите да посрещнат нуждите на все по-големия брой бъдещи учители? 

“Има и по-голям интерес от висшите училища да подготвят учители”, категорична беше в изказването си по време на събитието доц. Силвия Цветанска от Факултета по педагогика на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. 

Тя обясни, че университетите традиционно се фокусират върху методическата подготовка на бъдещите учители, но я разширяват и с нова група умения – емоционална интелигентност, меки и организационни умения.  

“Ключово важно е университетите да дадат академичен и съвременен начин на мислене, да развиват умения, да не дават готови рецепти какво учителите да правят в клас, а да им помогнат да бъдат гъвкави и да развиват собствен стил, да вземат решения според потребностите на учениците. Трябва да създават критическо мислене и нагласа към ролята на учителя като трансформатор”, коментира доц. Цветанска. 

Според нея учителите трябва да се подготвят за “мисията на промяната”, а висшите училища трябва да им помогнат да си повярват и да се самоовластят, за да направят промяната. 

Какви ученици искаме да излизат от образователната система – на този въпрос трябва да си отговорим и когато дефинираме полезната продължаваща квалификация за учителите, смята Ивелина Пашова, ръководител “Обучение на училищни екипи” в “Заедно в час”. Трябва да направим така, че “всички учители да преживеят и да натрупат в себе си тези знания, умения и компетентности, които искаме да предават на децата”, допълва тя. 

“Усложняващият се свят отдавна изисква от всички да можем да работим с други хора, за да генерираме решения на много комплексни проблеми. Това се случва и в училище. Ключово важно е учителите в училище да могат да работят един с друг, да могат да си дефинират предизвикателствата, да генерират алтернативи и да знаят как да измерват дали това, което са направили, има ефект върху учениците”, коментира още Ивелина Пашова. 

От опита на програма “Училища за пример” – двугодишната програма за лидерско и професионално развитие на училищни екипи, учителите имат нужда от инструменти, с които да се поощрява сътрудничеството в училище. Имат нужда и от това някой да е селектирал за тях практиките и инструментите, които доказано имат ефект върху учениците. 

Как се подкрепят учителите

В края на 2021 г. Световната банка публикува обстоен анализ за въвеждане на начинаещи учители в професията и препоръча на България да създаде качествена програма за наставничество. Изводът на експертите тогава беше, че в момента наставничеството остава в нормативните документи и не се прилага достатъчно на практика. Съществременно под 10% от новите учители остават в професията след третата си година в училище. Сред възможните причини за напускането е липсата на ефективно наставничество.

На теория наставничеството е уредено в нормативната уредба и до два месеца след назначаването на нов учител той трябва да има вече наставник. Друг е въпросът как се изпълнява на практика. 

“В повечето случаи се приема, че наставникът трябва да каже на начинаещия учител как се попълва електронния дневник, да му каже организационни неща – кое къде се намира, ако трябва да попълни декларация, към кого да се обърне и т.н.”, сподели по време на конференцията Соня Дамянова, старши експерт по български език и литература в РУО Враца. 

Тя обясни, че наставничество в смисъл на подкрепа в голяма част от малките училища не може да се осигури, защото в тях често има само по един учител по даден предмет и той е натоварен с много други задачи. В тези случаи е важна ролята на експертите от регионалните управления, които подкрепят начинаещите учители.  

Според Соня Дамянова новите учители имат нужда от продължаване на научната и методическата подготовка, която са получили в университетите. Важна е обаче и емоционалната и “човешка” подкрепа. 

“Голяма част от случаите, в които младите учители се отказват, се дължи на това, че не могат да се справят емоционално с предизвикателствата в училище”, споделя Дамянова. 

“Напът съм била да се откажа няколко пъти – най вече заради липсата на мотивация, заради това, че вървя сама, заради обезверените хора в системата, заради ниските очаквания към учениците, заради примирението и безсилието”, разказа Силвия Итова, учител по информатика и информационни технологии и зам.-директор на ОУ “Гео Милев”, Пловдив. 

Това, което я държи, са учениците и смисълът да продължава напред, защото те са бъдещите поколения на България. В първите си години Силвия се чувства неуверена в класната стая и не е сигурна, че може да допринесе за учениците. Важни тогава са ѝ дори малките постижения на младежите, както и подкрепата от по-опитните ѝ колеги от програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”.

“Има огромен дефицит на подкрепа в системата. Тези учители, които се чувстват подкрепени и обгрижени, обикновено връщат това на учениците”, коментира по време на събитието и Нели Колева, ръководител на международния консорциум по проект NEST и част от екипа на “Заедно в час”. 

Вече две години фондацията работи по проект NEST заедно с Министерството на образованието и науката и синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”. В рамките на проекта експерти от половината от регионалните управления на образованието се обучават по иновативна програма за подкрепа на начинаещи учители.  

“Твърдо вярвам, че експертите в РУО са изключително ценен и неглижиран ресурс в системата – те са хора, които със знанието си за местния контекст и с доверието, с което се ползват, могат да допринесат за положителна промяна в училищата”, сподели още Нели Колева.

“Новите учители имат нужда да виждат колеги с опит как преподават – да виждат различни стилове на преподаване, така че да могат да си адаптират различни методи, да видят как различни инструменти могат да се имплементират в един час”, заяви Нели Георгиева, старши експерт по информатика и ИТ, РУО София-град, и участник в NEST. Според нея наставниците имат нужда от различни инструменти и стратегии, които лесно да могат да приложат в работата си с новите учители, както и от срещи за споделяне на казуси и решения с колеги наставници. “Надявам се новоназначените учители по-малко да бъдат товарени с административна работа”, сподели още Нели Георгиева.

Прочетете още:

Изгледайте и пълното видео от събитието тук:

Снимки: Марина Банделюк