Лена Парова е директор на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” в град Ветрен. В системата на образованието работи вече над 30 години, от които 23 като директор на училище. Има магистърска степен по химия и физика от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 2006 г. придобива квалификация “Учител по информационни технологии” в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”. ОУ “Св. св. Кирил и Методий” е училище партньор на “Заедно в час” от 2011 г., като в класните стаи са преподавали учители от няколко випуска на програма “Нов път в преподаването”. През 2020 г. Училището стана и един от първите участници в новата програма на фондацията за цели училищни екипи “Училища за пример”. В интервюто си говорим за пътя на промяната, как се създава визия за цялото училище и с какво е полезно участието в “Училища за пример”.
Г-жо Парова, през последните години ОУ “Св. св. Кирил и Методий” отчита трайна възходяща тенденция в резултатите на НВО – на какво се дължи тя?
Няколко поредни години наблюдавахме понижение на резултатите от НВО по математика в четвърти и седми клас. Това ни наведе на мисълта, че нещо трябва да променим, за да се получат по-добри резултати. Това, което променихме, е че съвсем целенасочено в рамките на една година въвеждахме практики, с които да стимулираме интереса на учениците по математика, като прилагаме различни методи за развиване на социално-емоционалните умения (СЕУ). Това се случи благодарение на включването на училището в програма “Училища за пример”.
В лидерския екип (бел. ред. в лидерския екип на програма “Училища за пример” се включват хора, ангажирани активно в управлението и развитието на училището. В екипа задължително участва директорът на училището. Останалите членове определя училището, като не е задължително всички да заемат управленски длъжности. Важно е да имат мотивация и желание да работят за споделяне и адаптиране на наученото от програмата и в по-големия екип на училището.Прочетете повече за курсовете в програмата тук.) се включиха учителите, които преподават математика в 4. клас и прогимназиален етап, както и учителят в предучилищна група. Колегите минаха обучението. След това започнахме да правим анализ на учебната програма, за да интегрираме СЕУ и практиките в учебния процес конкретно по математика. Съвместно с нашия училищен психолог, който е член на лидерския екип, колегите пробваха най-различни практики. Те са описани в една електронна книга. Оказа се, че имаме над 20 добри практики, които след това целенасочено въвеждахме в клас. Може би това подобри резултатите по математика в четвърти и седми клас. Наблюдавахме още, че в предучилищната група се повиши въобще интересът на учениците към учебния процес. Те започнаха да идват по-редовно на занимания. Педагогическите занимания се провеждаха с по-активното участие на учениците, което означава, че и там са се променили нещата. Всъщност най-голямо повишение на резултатите има при учениците в 4. клас НВО – с почти една едицица (0,85). При учениците в 7 клас e 0.25. Това за нас също е постижение.
Вижте електронната книга с добри практики на ОУ “Св. св. Кирил и Методий”, създадена в рамките на програма “Училища за пример”:
След като наблюдавахме тази положителна тенденция си казахме, че нещата вървят на добре и трябва да продължим. През първата година колегите пробваха част от нещата на принципа проба-грешка, става-не става, какво трябва да се адаптира, защото тези практики не можеш просто да ги приложиш copy-paste, защото децата са различни. Когато обаче видяхме този напредък втората година разширихме обхвата. Включихме следващите паралелки в начален и прогимназиален етап – т.е. във всички часове по математика във всички паралелки.
Това, което на мен като ръководител, ми хареса е, че около 2/3 от колегите се обединиха за прилагане на тези практики в техните часове. Това за мен беше много добре, защото разширихме обхвата не само по математика, а и по другите предмети. Още по-хубавото е, че децата започнаха да говорят за своето емоционално състояние. Колегите започнаха по-добре да ги опознават и факт е, че в класната стая все по-често можеш да видиш двама учители. Най-често това са психологът с учителя по математика или психологът в предучилищната група.
Всъщност психологът много ни помогна, защото ние учителите имаме нужда от специализирано знание. Дори да сме учили в университета по психология нещо, не ни е недостатъчно. Така че успехът се дължи вероятно на това, че имахме ясна цел какво искахме. Направихме си анализ къде, какво и как можем да подобрим и въведохме съответните практики всички заедно. Но първо се обучихме, което беше най-важното.
Ако трябва да опишете училището, което ръководите, с три думи, какви биха били те?
Толерантност – защото при нас има деца от два етноса, но по никакъв начин не се чувства това разделение – нито между учениците, нито между родителите. Това е така още от времето, когато аз съм била ученичка в нашето училище.
Другата дума това е доверие. В днешно време много хора ще кажат, че доверие трудно се изгражда, но ако всички работим за това да си помагаме, да се доверяваме на човека до себе си и да сме искрени, както в хубавите, така и в не толкова добрите неща, се получава. Но трябва да знаеш, че това го правиш в името на развитието на училището и на децата.
И уважение, защото в съвременната образователна система сякаш уважението към учителя започва да намалява, което мен ме плаши. За да ни уважават нас ,учителите, трябва и ние учителите, да уважаваме учениците и родителите. Така, че процесът е двустранен, даже тристранен.
Снимки от училищния живот в ОУ “Св. св. Кирил и Методий” гр. Ветрен
Вие казахте, че едно от най-ценните неща по пътя на положителната промяна е, че екипът е почнал да работи заедно. Кое е най-важното, за да бъде един училищен екип успешен и ефективен?
Първо да е отдаден на това, което ще прави, да го прави с желание. Училищният екип трябва също да има ясна цел. За мен визията на училището е най-важната. Тази визия трябва да е споделена от всички и да е много добре обмислена. Когато тази визия е една и целият училищен екип работи към постигането на тази цел, мисля, че това е най-важното, за да постигне успех.
Не може само директорът да отговаря за всичко, само директорът да води промените. По-скоро всеки един от екипа да знае, че е важен, че е силен в дадена област и от него също зависи. Затова директорът трябва да развива лидерските качества на учителите. Те да повярват в себе си, за да могат те да развиват лидерските качества и на учениците.
Училищния екип не трябва да се мисли само за екипа педагогически специалисти. Ние винаги включваме и учениците, и родителите, защото няма как един училищен екип да бъде успешен, ако няма подкрепата на родителите и учениците. Всички трябва да имат една обща цел, една ясна визия. Всички да си вярват, че могат да го постигнат, да имат самочувствието, че могат да го постигнат и да знаят защо го правят. А успехът на всяко дете е най-важната цел.
Как успява една визия да обедини толкова хора. Какъв беше вашия път?
Екипът на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” гр. Ветрен по време на определяне на приоритетите и изготвяне на новата стратегия
Извървяхме дълъг път. През 2016 създадохме първата стратегия, която направихме с голяма мисъл и включихме всички. До този момент, да си призная, разработвахме стратегията само ние, учителите. Ние имахме някаква своя визия за нещата. Видяхме обаче, че нещо не се получава, както трябва. Така на един педагогически съвет решихме, че трябва да чуем учениците и ще им зададем въпрос, на който да отговорят с рисунка или по друг начин, както преценят. Въпросът беше “Как искам да изглежда моето училище” – съвсем елементарен на пръв поглед. При нас децата са от 5 до 13-14-годишни и нямаше как да дадем анкета с няколко въпроса, затова им дадохме свобода. Получихме най-различни предложения. Някои бяха дори в кръга на фантазията. Да, не обхванахме всички 100% ученици, но се включиха поне около 80% от учениците. После изведохме нещата, които се повтарят в по-голямата част от отговорите. Помогна ни също тогавашния ученически съвет. След това трябваше да чуем учителите. Бяхме създали комисия, която да разработи проекта на стратегията. За да формулираш визия обаче, трябва да чуеш всички. Затова разделих екипа на три групи. Във всяка група приложихме един от изучените ни протоколи за дискусия т. нар. Плакатна въртележка. Всяка една от групите трябваше да отговори на няколко ключови въпроса в малки групи по 5 души: “Къде сме ние?” “Къде искаме да стигнем?” и “Как ще стигнем?”. Работихме един цял ден. След това заедно обсъдихме изводите на колегите от всяка група и излязохме с обща визия как си представяме училището – ние, учителите. По това време, 2016 г., вече започнаха да работят обществените съвети и с помощта на нашия пуснахме кратка анкета с три въпроса и на родителите. Накрая екипът, който трябваше да разработи стратегията, започна да обединява мнението на учителите, родителите и учениците и така успяхме да формулираме нашата визия.
Нашето училище е училище на диалог и сътрудничество. То е увлекателно за учениците, създаващо среда за качествено предучилищно и училищно образование, вдъхновяващо за учителите, приобщаващо за родителите, основаващо се на демократични принципи и подготвящо цялата общност за предизвикателствата на 21 век.
визията на оу “Св. св. кирил и методий” гр. ветрен
Тя трябваше да е много кратка, да се визуализира, да се вижда всеки ден от всички. Визуализацията поставихме на входа на училищната сграда, в класните стаи. Тази визия не сме я променяли от тогава до сега, защото за да я постигнем, трябва да мине по-дълъг период.
Знате ли, че програма “Училища за пример” помага на училищата целенасочено да създадат силна визия и стратегия как да я постигнат. В процеса училищата работят заедно с опитен ментор, който им помага да откриват слепите си петна и да използват силните си страни. Научете повече за програмата и кандидатствайте до 15 март! Участието е безплатно за училищата.
След като имахте тази голяма визия, какви бяха следващите стъпки?
Снимка от поход „В търсене на съкровища“ съвместно с родителите. Отборът на родителите, които трябва да съберат откритите „Съкровища“ и да ги представят.
След като формулирахме визията започнахме да мислим как ще я постигнем. Подобно на пътуване – когато планираш – преценяваш откъде ще минеш, къде ще заредиш гориво, къде ще направиш почивките. Така започнахме да търсим малките стъпки. Избрахме да заложим целите в стратегията да не са стратегически, защото трудно се измерват. А да ги направим SMART цели, т.е. да са измерими. И започнахме да мислим какво първо трябва да направим. Как ще изградим първо ключовите елементи. Например, тази година работим за диалог и сътрудничество. Следващата година ще работим за повишаване уменията на учителите за прилагане на съответните методи, защото за да ангажират учениците, учителите трябва нещо да направят, да се обучат. Не можем да искаме успех у учениците, ако не тръгнем от учителите.
Първата година започнахме работа с учителите и с родителите, защото при SWOT анализа установихме, че ни липсват родителите. Те не са толкова ангажирани. За да успеем с учениците, трябва да ни чуят и родителите. Търсехме възможности как да стигнем до тях. По национална програма, по проект. По това време се включихме в проект на Центъра за приобщаващо образование, точно за приобщаване на родителите. Със “Заедно в час”, защото ние сме партньори от много години, започнахме да работим с учителите по един проект за ефективно училищно лидерство. По същото време аз самата минах едно обучение в Ню Йорк. Учител от екипа се пък се обучи за технологичен директор и той трябваше да започне да обучава учителите. Така нещата се навързаха. Търсим възможности винаги. Работим не за всички елементи във визията, а ги разделяме на малки стъпки и ако нещата потръгнат – следващата година надграждаме и слагаме друго, и така продължаваме. Визията си ни е същата, само че стъпките ни са по-различни, защото сме стигнали до някъде и вече имаме отъпкана пътека, а сега се опитваме да я направим да стане по-широка.
А каква е ролята на директора, за да бъде един екип успешен?
Най-важното за директора е да се научи да чува и да слуша. Защото много от идеите, които той може да вземе са от хората, с които работи. Аз съм учител, длъжността ми е просто директор. Ние като учители трябва да чуваме учениците, защото понякога се учим от тях. Преди обаче да се научи да слуша и да чува, директорът трябва да е визионер, да има ясна визия къде иска да стигне училището. Не да се притеснява и страхува, а да мечтае смело, защото, за да стигнеш някъде, винаги има много перипети. Ако някой си мисли, че става лесно – абсурд е.
Работа на учителите в професионална учеща общност
Директорът трябва да предвиди, доколкото е възможно, препъни камъните. Да вярва на хората, с които работи. Да намери във всеки един член на екипа онова качество, което може да развие. Да познава хората си, да им има доверие, да може да им възлага задачи, но и да им помага. Директорът трябва да бъде и ментор, наставник и преди всичко да бъде добър човек. Ако един директор е добър човек, ще успее. Да не се мисли за всесилен. Много ме боли, когато някой каже в социалната мрежа – директорът е тоталитарчик, той командва. Не знам, може и да има такива директори, но за мен такива директори няма да направят успешно училище. Да, понякога директорът се налага да каже с твърда ръка “Да, това няма да стане”, но трябва да намери баланса между човешкото и нормативно задължителното.
Аз станах директор не защото искам, а защото бившият ми директор ми каза, че мястото ми ще бъде съкратено, защото часовете ми падат. Тогава аз бях млада, глупава, въобще не знаех с какво се захващам. Тогава си казах – как ще остана без работа, аз имам две малки деца и видях единствения изход в това да се явя на конкурс за директор. Тогава моят свекър, който беше ръководител на едно стопанство и дълги години работеше с хора ми каза:
“С хора се работи трудно. Като учител е едно, като директор е друго. Запомни едно – ако искаш да ставаш директор, трябва да разбереш, че трябва да учиш, да четеш много, да знаеш най-много от всички, а когато не знаеш, кажи, че ще проучиш и ще дадеш отговор и го направи. При теб ще идват хора всякакви и ще трябва да им помогнеш и да разрешаваш казуси. И запомни – документна и финансова измама – никога. Ако ги изпълниш тези неща, ще станеш добър директор.”
Тази негова философия винаги ме е ръководела. Директорът трябва да бъде човек и да си обича работата. Да ходи на работа с желание и да не се притеснява, че ще работи и извън работно време, защото при нас редовно това се случва. Трудностите да не го плашат, да се учи от грешките си. Аз съм допускала грешки и продължавам да допускам и сигурно цял живот ще допускам, но обичам да ми е трудно. Когато ти е трудно, се научаваш.
А как един директор може да предаде постигнатото и наученото на своя наследник, така че да не се изгуби при промяната?
Това е един въпрос, който много харесвам и благодаря, че ми го задаваш. Защото директора винаги е хубаво да стъпи на това, което е било добро от колегата преди него. За да се случи това, хубаво е да има преходен период, в който тези директори да са заедно. Независимо дали е във формална или неформална обстановка. Тези двама души да седнат и открито да си поговорят какво е било добро, какво се е получило добре по време на предишния директор, каква е била неговата визия, дори да му каже на кои учители и родители може да разчита. Важно е да има приемственост, а не да дойде новият директор и да каже: “Край, всичко каквото е било преди мен го сривам и няма да продължа”. Винаги има нещо ценно. Тези двама души трябва да си комуникират, за да не се започва от нулата.
Мен много ме боли в училища, в които идва нов директор и се започва – той предходния директор това не е направил, онова не е постигнал. Винаги има нещо хубаво. Да, хората са различни, но трябва да се чуват, защото иначе губи училището. Когато аз дойдох в това училище, колегата, който беше преди мен, точно това направи. Ние въобще не се познавахме. Запознахме се при приемане и предаване. Но два дни бяхме заедно и си говорихме почти през цялото време. Той сподели какво не е направил както трябва, кое е станало добре, на кои учители да разчитам. Това беше много полезно за мен самата. Аз съм учила в това училище до осми клас, но не съм работила в него. Ако я няма тази комуникация – няма на кого да разчитам. Не бива да има напрежение между предаващ и приемащ директор. Никой не е вечен. Аз с удоволствие бих помагала на колегата, който ще дойде след мен. Без значение кой е той. Защото има хубави неща, които са се случили. Други не са. Ще кажа на колегата за грешки, които съм допускала, да не ги прави. Това е важно – да се говори и да се запази добрия тон.
Очаквайте и специална публикация, в която г-жа Парова споделя за управленските практики, които най-често използва в ОУ “Св. св. Кирил и Методий” гр. Ветрен.
ОУ “Св. св. Кирил и Методий” в град Ветрен е едно от първите училища, които приемат учители от програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час” още през 2011 г. Училището е участник и в първия випуск на програма “Училища за пример”. През годините сте участвали и в редица други програми и нови възможности за квалификация. Разкажете ни повече какво провокира вас и екипа ви да търсите непрекъснато нови възможности за развитие?
По време на среща с други директори от училища партньори на “Заедно в час”
Първата мотивация да работя със “Заедно в час” беше, че нямахме учител по английски тогава, 2011 година. От “Заедно в час” разказаха, че могат да осигурят учители. И аз си казах, ето сега е моментът, две години се чудя как да намеря учител. В момента, в който този първи учител пристигна при нас, обаче разбрахме, че той преподава по много различен начин. И ни беше много интересно – какво се случва в неговия час, какви са тези тракери, на кое стъпало са учениците и други неща. Започнахме да влизаме в неговите часове. Дотогава не се е влизало в часове, освен за открити уроци. Ние не знаехме какво е това взаимно наблюдение на часове. Тогава разбрахме, че тези хора правят нещо различно. През “Заедно в час” разбрахме, че методите на преподаване трябва да са различни за сегашните ученици, защото иначе не можем да стигнем до тях.
Доверих се на “Заедно в час” още, защото след назначението на учителя от програмата, те проведоха едно обучение, в което ни разказваха и показваха. Ние изживяхме това, което изживяват учителите по време на тяхната Лятна академия и на мен много ми хареса. Тогава бях отишла с една наша колежка, която беше наставник и започнахме да си говорим с нея, че програмата е много хубава и не само осигурява учители, но и тези хора ще бъдат носителите на промяната в училище. Те водят промяната в училище и увличат около себе си останалите. Тази наша мисъл тогава се доказа и във времето.
А защо продължаваме да търсим възможности в училище? Ние трябва да отговорим на предизвикателствата на времето, колкото и клиширано да звучи. Учениците ни са различни. Не можем да спрем да се учим. Учителят трябва да учи цял живот, директорът още повече. Аз съм четящ човек, човек, който иска да научи нещо ново. Успявам да прехвърля това любопитство и към колегите и се радвам, че те са такива. Ние винаги търсим какво още да направим, за да подобрим учебната среда, за да подобрим преподаването, за да повишим резултатите на учениците, за да ги накараме те да повярват в себе си. Искаме да създадем условия, така че нашите ученици да бъдат конкурентноспособни, без значение от етнос и населено място. Затова и работим по много проекти, по много национални програми.
ОУ “Св. св. Кирил и Методий” успешно завърши първия випуск на програма “Училища за пример” през 2022 г. Разкажете ни кое е най-ценното нещо, което откривате в програмата и защо бихте я препоръчали и на останалите училища в България?
Част от екипа на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” с грамота за завършване на програма “Училища за пример” от юни 2022 г.
Най-ценното е, че се работи с училищен екип. Не се работи с отделен човек – един учител или един директор. Работи се с лидерски екип. През избираемите модули можеш да разшириш лидерския екип, защото можеш да включиш и други учители. С това разширяване и обучаване на по-голяма част от учителите в дадено училище се получават нещата. Всички стават съпричастни, а не са единици. Аз много често цитирам матрицата на Бойл. Това е една координатна система Знаят и Могат. Във всеки един колектив може да се приложи. Към положителните оси са Знаят и Могат в противоположните квадранти са Не знаят и Не могат. С участие в програма “Училища за пример” ние увеличаваме капацитета на хората, които са в Знаят и Могат, защото включваме учители от полето, които знаят, но не могат. т.е. нямат опита да го направят. С обучението по програмата те преминават в другото поле, където знаят и могат. Намаляват и учителите, които са в полето Не знаят и Не могат, които са най-трудните, но ги има във всяко училище. Колкото са по-малко там, толкова по-добре. А тези хора, които са вече знаещи и можещи те развиват и училищната култура, програмата дава тази възможност.
Споделете ни как в ОУ “Св. св. Кирил и Методий” прилагате наученото от програмата до момента?
Много са нещата. Инструментите, които се използват за водене на срещи. Ясно формулиране на целите и това разбиране, че до една голяма цел не може да стигнеш с една голяма крачка. Трябва да извървиш малки стъпки, за да стигнеш до нея. Практиките, които колегите са пробвали и описали в електронната книга. Те ги споделят и тук в училище. По този начин и другите, които не са се включвали в тези обучения, също ги прилагат. Почти всички инструменти от всички обучителни модули се използват.
Какво трябва да имат предвид директорите и учителите, които се включват в програма “Училища за пример”? Дайте им своите топ три съвета.
Заедно с колеги по време на обучение в програма “Училища за пример”
Трябва да са отворени за промени, за това, което ще научат. Да очакват едни различни обучения, в които те няма да бъдат само слушатели, а ще бъдат активни участници. Да си отворят умовете и сърцата за новото, да не бъдат предубедени, че това няма да стане в тяхното училище и да не се притесняват. Няма грешни въпроси, няма грешни отговори, някакви разписани правила. Просто трябва да се пробват. Програмата ще им помогне да развият училищната култура в училище, ако искат училището им да е успешно. Защото успешното училище не е само високи резултати. Училището е успешно с учители и ученици, които са конкурентноспособни, със самочувствие, с подготовка, с ентусиазъм и лидерство. В днешно време лидерството и поемането на отговорност е много важно. Програмата учи и на това.
Когато започнахме програмата една колежка каза – да, обаче там, в учебната програма така е дадено, в учебния план. Не, има възможност. Не чакай нормативната уредба, за да промениш нещата в твоята класна стая или в училището. От теб зависи, от никой друг.
