Как български училища развиват умения на 21 век
Финално събитие по проект FIERST събра осем училищни екипа от цялата страна, които разказаха опита си в създаването на професионални учебни общности и развиването на ключови умения като четивна и дигитална грамотност
„Всички, които работим в и с училища знаем, че най-голямото ни предизвикателство днес е да подкрепяме и подготвяме учениците по начин, който ще ги направи успешни и щастливи хора в един свят, който непрекъснато се променя и който не можем да кажем след 10 години какъв точно ще бъде“. С тези думи Ивелина Пашова, специалист „Обучение и развитие на учители“ във фондация „Заедно в час“ откри събитието „Добри практики от училищни общности в България„. То се проведе на 15 юни в София в рамките на европейския проект From Inclusive Education to Real Scale Transfer (FIERST).
„В проекта работим за това децата да могат да развиват универсални умения, които да ги подготвят за света, който ги очаква – за това да се научат да учат, да работят с други хора, да поемат отговорност за себе си и да допринасят за общностите, в които живеят“, допълни Пашова. И обясни, че другата цел на FIERST е да даде на директорите и учителите инструменти за това как да работят по-добре заедно, да споделят радостите, тревогите, трудностите и добрите практики, до които достигат. Защото учителската работа не е „самотна работа“.
„Учителската професията дава възможност наистина да промениш света – през децата, които ще го създават утре„, заяви по време на откриването на събитието Венцеслава Григорова, главен експерт в дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ в Министерството на образованието и науката. И това е „лидерска роля – да поемеш отговорност за промените, които искаш да видиш у околните и средата“, допълни тя. Според нея учителите са на „фронтовата линия“ по отношение на подготовката за професиите, които още не познаваме – но тези учители, „които не са приносители на знание, а които провокират въображението и идеите на учениците, които са вдъхновители, които насърчават учениците да опознават себе си и другите, да използват наученото, за да правят света по-добро място“.
Колко е важно да споделяме
По време на първата година от проект FIERST повече от 70 учители от осем училищни екипа от различни области на България участваха в обучения за развиването на ключови умения на 21 век у учениците и получаваха подкрепа в развиването на професионални учебни общности в своите училища. В началото на проекта всяко училища избра едно умение, което целенасочено да развива у учениците си през годината, като на събитието на 15 юни всеки екип сподели опита си. Един от ключовите изводи беше, че обмяната на добри практики между колеги и споделянето на полезни преподавателски ресурси са изключително ценни за учителите.
„Намирам изключително дълбок смисъл в това учителите да работят в екип. Имаме много повече пресечни точки, отколкото си мислим. Независимо от това кой какво преподава, можем да намерим общи цели – и това са учениците ни“, сподели по време на дискусиите Йовка Драганова, учител от програмата на „Заедно в час“ в ПГАТ „Цанко Церковски“ в Павликени. Училището залага на развиването на четивната грамотност у учениците. „Най-ценният ресурс, с който преподавателите разполагаме в училище, сме самите ние, които си помагаме един на друг“, потвърди и Калина Тошева от 97 СУ „Братя Миладинови“ в София. „Учителят рядко може да намери голяма аудитория, в която да говорим за проблемите и как се справяме“, потвърждава и Диана Йорданова от НПТГ „Шандор Петьофи“ в Разград, които са сложили фокус върху развиването на дигиталните умения на учениците.
По време на работата по проект FIERST училищните екипи са използвали активно два инструмента за споделяне на добри практики – наръчника „Как да развиваме умения на 21 век в час“, създаден от учители от програмата на „Заедно в час“, и платформата с полезни ресурси Преподаваме.бг. (Платформата ще бъде обновявана периодично с още добри практики от училищата.)
От учители за учители
По време на събитието училищните екипи разказаха и за част от практиките, които са приложили в работата с учениците. Много от тях са развили междупредметни връзки в часовете. В ОбУ „Христо Ботев“ в Дълго поле например четивната грамотност се съчетава с физическо през „диктовка по физическо“ – учениците редуват физически упражнения с такива по разбиране на текст, писане и четене, а българският и математиката стават едно с общ урок по дроби и части на речта.
ПГ „Георги Сава Раковски“ в Костенец са заложили на демонстрационните уроци с цел развиване на умението за учене у учениците – учители показват резултата от различните методи, които използват, а учениците демонстрират уменията си, придобити в часовете. В часа с фокус различни професии и възможностите за кариерно развитие след училище са присъствали и работодатели, за да покажат търсенето и значимостта на професиите.
СУ „Отец Паисий“ в Самоков пък успешно са приложили наученото от обучението по диференцирано преподаване за целта си да развият четивната грамотност на учениците. Резултат от усилията им е, че по-големите ученици вече са добили умението да предават своите знания на по-малките – нещо, което екипът на училището ще приложи следващата учебна година.
В 97 СУ „Братя Миладинови“, където почти целия колектив на училището е част от професионалната учебна общност, са създали помощно ръководство за учителя на базата на мисловна карта и са го адаптирали към различни предмети. Оказало се е, че уроците така се преподават по-лесно, а скоро и самите ученици са започнали да изработват мисловни карти.
СУ „Нешо Бончев“ в Панагюрище, които са се фокусирали върху критическото мислене, са заложили на метода на проектно-базираното обучение. Преди това обаче почти целият екип е минал през обучение за този метод, защото, както казва Снежина Машева, учителка по информационни технологии и роботика, „за да можем да развиваме умения на 21 век у нашите ученици, е важно да ги развиваме и у себе си“.
Основните съставки в рецептата
„Подкрепата на директорите е много важна за мотивацията на колегите“, сподели Павлина Ненова, част от екипа на „ОУ Ген. Карцов“ в Христо Даново, обучител по проекта и възпитаник на „Заедно в час“. Според нея ако директорите са отворени към промени, това може да помогне на колектива да се включи по-лесно в инициативи като професионалните учебни общности. „В екипа трябва да има сътрудничество – това е най-ценното, което може да се изгради в един учителски екип“, е мнението пък на Стойна Делчева, директор на ОбУ „Христо Ботев“ в Дълго поле.
„Най-важно е човек да повярва в себе си и своите възможности“, смята директорката на професионалната гимназия в Костенец Николина Черешарова. Друго важно условие за нея е около една училищна общност да има партньори, които да ги подкрепят.
За проекта
From Inclusive Education to Real Scale Transfer (FIERST), проект №592133-EPP-1-2017-1-BG-EPPKA3-IPI-SOC-IN, е тригодишен проект, финансиран от програма Еразъм +, Ключова дейност 3: Подкрепа за реформиране на политиките – Социално включване чрез образование, обучение и младеж, който цели да разпространи добри практики за включващо обучение, създадени от иновативни учители и образователни експерти, които работят с ученици от уязвими общности на местно ниво, към по-широк кръг от учители и експерти на регионално и национално ниво. Проектът е един от 22-та одобрени от Изпълнителната агенция за образование, култура и аудиовизия на Европейската комисия от общо 163 получени проектни предложения. В консорциума, воден от “Заедно в час”, участват общо 7 партньори от България, Естония, Румъния, Великобритания и Швеция. В България партньори на “Заедно в час” по проекта са Министерство на образованието и науката и Нов български университет, а Синдикатът на българските учители е асоцииран партньор.
